— Тогава в коя си бил влюбен! — пита тя.
Изпъвам крака, кръстосвам ги и слагам ръцете си с преплетени пръсти върху корема. Поглеждам към небето и с крайчеца на очите забелязвам, че Камрин прави същото.
— Честно?
— Ами, да — казва тя. — Просто съм любопитна.
Взирам се в едно ярко струпване на звезди и казвам:
— В никоя.
Тя леко пуфти с устни.
— О, моля те, Андрю. Мислех, че ще си откровен.
— Откровен съм — отговарям аз и я поглеждам, — няколко пъти си мислех, че съм влюбен, но... Защо изобщо говорим за това?
Камрин отново отпуска глава настрани и вече не се усмихва. Изглежда някак тъжна.
— Предполагам, че пак те използвах за мой психиатър.
Поглеждам я с недоумение.
— Какво искаш да кажеш?
Тя поглежда встрани, хубавата й руса плитка се смъква от рамото върху одеялото.
— Защото започвам да си мисля, че може би не бях. Не, не би трябвало да казвам нещо такова.
Тя вече не е щастливата, усмихваща се Камрин, с която тичах до тук. Надигам се от одеялото и се подпирам на лакти. Поглеждам я с любопитство.
— Би трябвало да казваш какво чувстваш, винаги когато имаш нужда от това. Може би имаш нужда точно да го казваш.
Тя не ме поглежда.
— Но аз се чувствам виновна, дори само при мисълта за него.
— Да, вината е ужасно нещо, но не смяташ ли, че ако го мислиш, то може и да е вярно?
Тя отново отпуска глава настрани.
— Просто го кажи. Ако след като го кажеш не ти олекне тогава не го прави повече, но ако го държиш в себе си, колебанието може да се превърне в нещо по — ужасно от вината.
Тя отново се взира в звездите. Аз също, просто за да й време да помисли върху това.
— Може би изобщо не съм била влюбена в Иън — казва тя. — Наистина много го обичах, но ако бях влюбена в него мисля, че още щях да бъда.
— Това е добро наблюдение — казвам аз и леко се усмихвам с надеждата, че и тя може отново да започне да се усмихва.
Наистина мразя да я гледам намръщена.
Лицето й е безизразно, замислено.
— Тогава какво те кара да мислиш, че никога не си била влюбена в него?
Тя гледа право в мен, взира се в лицето ми и после казва:
— Защото, когато съм с теб, вече не мисля толкова за него.
Веднага лягам по гръб и гледам в нощното небе. Вероятно бих могъл да преброя всички звезди, ако се опитам, просто ей така, за отклоняване на вниманието, но до мен лежи нещо много по — разсейващо от всички звезди във Вселената.
Трябва да прекратя това, и то скоро.
— Защото съм много добра компания — казвам аз и се усмихвам. — Миналата нощ накарах малкото ти задниче да се влачи по кревата, затова не се учудвам, че си по — склонна да мислиш за главата ми между краката ти, отколкото за каквото и да било друго — просто се опитвам да я накарам да стане отново весела дори ако за това тя ме удари и ме обвини, че нарушавам обещанието да се държа така, сякаш нищо не се е случило.
И наистина ме удря, веднага след като се повдига и се подпира на лакти като мен.
Смее се.
— Задник такъв!
Аз се смея по — силно. Щях да отдръпна главата си назад, ако не беше притисната в земята.
Тогава тя се премества по — близо до мен, подпира се на единия си лакът и ме гледа в очите. Усещам мекотата на косата й да докосва ръката ми.
— Защо не ме целуна? — пита тя и това ме изненадва. — Когато миналата нощ беше заедно с мен в леглото, ти така и не ме целуна. Защо?
— Целунах те.
— Не ме целуна по устата — казва тя и е толкова близо до устните ми, че искам веднага да я целуна, но не го правя. — Не знам как да се чувствам заради това... Не ми харесва как се чувствам, но и не съм сигурна как би трябвало да се чувствам.
— Не би трябвало да се чувстваш зле, в това поне съм сигурен — отвръщам аз, като се старая да съм колкото може по — двусмислен.
— Но защо? — настоява тя и изражението й започва да става по — сериозно. Предавам се и казвам:
— Защото целуването е нещо много интимно.
Тя рязко вдига глава.
— Значи не би ме целунал заради същата причина, поради която не би ме чукал, така ли?
Моментално се надървям. Отчаяно се надявам тя да не го забележи.
— Да — казвам и преди да имам възможност да кажа още нещо, тя пропълзява върху скута ми.
Мамка му, дори и ако не е разбрала, че ми е станал корав като камък, сега вече определено го знае. Голите й крака се притискат в одеялото и от двете ми страни, тя се навежда, подпряна на ръце, и на мен ми идва направо да умра, когато устните й докосват моите.
Взира се право в очите ми и казва:
— Няма да се опитам да те накарам да спиш с мен, но искам да ме целунеш. Само една целувка.