Изчервява се и съм готов да се закълна, че така свива рамене, че те стигат чак до бузите й.
— Просто си мислех... — още не е сигурна дали иска да го каже, каквото и да е то. Вдига нагоре брадичка и мило ме поглежда. — Тъй като ти направи нещо за мен, си помислих, че и аз бих могла да направя нещо за теб — след това бързо сменя тона, сякаш пак се тревожи какво мога да си помисля. — Искам да кажа, без ангажименти, разбира се. Ще е нещо, което като че ли никога не се е случвало.
Ох, мамка му! Защо не се усетих какво ще последва?
— Не — отвръщам моментално аз.
Тя трепва.
Изражението и гласът ми стават по — меки.
— Не мога да ти позволя да направиш нещо такова за мен.
Разбираш ли?
— Защо, по дяволите?
— Просто не мога. Боже господи, искам го, нямаш представа колко го искам, но просто не мога.
— Това е глупаво.
Започва да се ядосва.
— Я почакай. — поглежда ме изпитателно и после извърта встрани глава, — да не би да имаш някакъв проблем там долу?
Оставам с отворена уста.
— Ами, не — отвръщам аз с широко отворени очи. — Мамка му, ще отбия и ще ти покажа.
Тя отмята назад глава и се смее, а после става отново сериозна.
— Е, да, ама не искаш да правиш секс мен, не ми позволяваш да те облекча и трябваше насила да те накарам да ме целунеш.
— Не беше насила.
— Прав си — казва рязко тя, — успях да те прелъстя да го направиш.
— Целунах те, защото исках — казвам аз. — Искам да правя всичко с теб, Камрин. Повярвай ми! Само за няколко дена съм си представял повече пози с теб, отколкото има в Кама Сутра. Исках да. — забелязвам, че кокалчетата на пръстите ми са побелели от стискане на волана.
Изглежда обидена, но този път не отстъпвам.
— Казах ти — продължавам предпазливо аз, — не мога да направя нищо такова с теб, или.
— Или аз ще трябва да ти позволя да ме притежаваш — довършва ядосана изречението тя. — Да, помня какво каза, но какво точно означава това — да ти позволя да ме притежаваш.
Мисля, че Камрин знае точно какво означава, но иска да е сигурна в себе си.
Я почакай. тя си играе игрички с мен, или е това, още самата не знае какво иска, както сексуално, така и иначе също толкова объркана и колеблива, колкото съм и аз.
Той издържа теста ми. Ще излъжа, ако кажа, че не исках да правя секс с него, или да го задоволя по друг начин, както той направи за мен. Категорично искам да правя всички онези неща с него. Обаче наистина исках да видя дали ще захапе стръвта. Не я захапа.
И сега съм ужасена от него.
Ужасена съм от това, което изпитвам към него. Не би трябвало да се чувствам така и се мразя за това.
Казах си, че никога няма да го направя. Обещах си, че няма да.
Опитвам се да направя отново разговора ни по — нормален и закачлив както преди и затова нежно му се усмихвам. Единственото нещо, което искам, е да си оттегля предложението и да върна нещата такива, каквито бяха, преди да го направя, с изключение на това, което знам сега: Андрю Париш ме уважава и ме иска по начини, по които не мисля, че мога да му дам. Прибирам колената си към мен, като подпирам стъпалата върху кожената седалка. Не искам да отговаря на последния ми въпрос: какво означава да му позволя да ме притежава? Надявам се да забрави, че изобщо съм го задавала. Вече знам какво означава или поне така си мисля: да ме притежава означава да бъда с него така, както бях с Иън. Само, че чистосърдечно мисля, че с Андрю бих могла да се влюбя, и то истински. Много лесно бих могла. Вече не мога да понеса мисълта да бъда далеч от него. Вече всички лица във фантазиите ми са заменени от лицето на Андрю. И вече се страхувам от деня, в който нашето пътуване ще свърши, когато той ще трябва да върне обратно в
Галвестън или в Уайоминг и да ме изостави.
Защо ме плаши това? И откъде така изведнъж се появи това болезнено усещане в стомаха?
— Съжалявам, момиче. Не исках да те засегна. По никакъв начин.
Вдигам очи, поглеждам го и силно разтърсвам глава.
— Не си ме засегнал. Моля те, не си мисли, че си... — после продължавам: — Андрю, истината е. — поемам дълбоко въздух. Сега той се мъчи да не отклонява очи от пътя. — истината е, че аз, е няма да лъжа и ще кажа, че това да ти направя удоволствие не е нещо, което не бих направила. бих го направила. Но искам да знаеш, че съм доволна, че ми отказа.
Мисля, че разбира. Мога да разбера по лицето му.
Леко се усмихва и ми подава ръка. Аз я поемам и се примъквам близо до него, а той ме прегръща през рамо. Вирвам нагоре брадичка, за да го видя, и прекарвам пръсти по бедрото му.