— Ами тогава къде си? И къде си била вече цяла седмица?
Ау, само седмица ли е изминала? Имам чувството, че пътуваме с Андрю най — малко от месец.
— В Ню Орлиънс съм, но това е дълга история.
— Хм, здрасти! — казва с нескрит сарказъм тя. — Имам много време.
Вече започва да ме дразни, въздъхвам и казвам:
— Натали, ти си тази, която ми се обади. И доколкото си спомням, ти си тази, която ме нарече лъжлива кучка и не ми повярва, когато ти казах какво направи Деймън. Съжалявам, но не мисля, че точно сега най — доброто нещо е да станем отново най — добри приятелки и да се държим така, като че ли нищо не се е случило.
— Знам, права си и съжалявам — тя млъква за момент, за да събере мислите си, и аз чувам да отваря капачката на кутия със сода. Отпива малка глътка. — Не беше, защото не ти повярвах, Кам, просто се почувствах наистина засегната. Деймън е копеле. Зарязах го.
— Защо, защото го хвана, че те мами ли, вместо да повярваш на най — добрата си приятелка още от втори клас, когато ти каза, че той е свиня?
— Заслужавам си го — казва тя, — но не, не го хванах, че ме мами. Просто осъзнах, че ми липсва най — добрата ми приятелка и че извърших най — тежкото престъпление в Кодекса на най — добрите приятелки. Накрая го попитах директно за това и, разбира се, той излъга, но аз продължих да го тормозя, защото исках да го признае пред мен. Не защото ми трябваше уверението му, а просто защото... Кам, просто исках той да ми каже истината. Исках да я чуя от него.
Усещам мъката в гласа й. Знам, че наистина мисли това, което казва, и възнамерявам напълно да й простя, но не съм готова да й простя дотолкова, че да й разкажа за Андрю. Не знам какво е това, но като че ли единственият човек, който съществува за мен сега, е той. Обичам Натали с цялото си сърце, но още не съм готова да й кажа. Не съм готова да го споделям с нея. Тя сякаш има способността да. принизява дадено преживяване, ако трябва да бъда честна.
— Виж какво, Нат — казвам, — не те мразя и искам да ти простя, но ще трябва да мине известно време, ти наистина ме обиди.
— Разбирам — отвръща тя, но усещам и разочарованието в гласа й. Натали винаги е била нетърпелива, момиче, което търси моменталното удовлетворение. — Добре, а как си? — пита тя. — Не мога да разбера защо ще избягаш тъкмо в Ню Орлиънс. Там не е ли сезонът на ураганите?
Чувам душа да тече в стаята на Андрю.
— Добре съм, прекарвам си страхотно — отвръщам аз и се мисля за Андрю. — Да ти кажа право, Нат, никога не съм се чувствала толкова жива и щастлива, както през тази изминала седмица.
— О, боже господи. ами, че това означава мъж! Ти си с мъж, нали? Камрин Мерибет Бенет, ти, шибана кучка такава, ама недей да криеш тези неща от мен!
Точно това имах предвид, когато казах, че принизява преживяването.
— Как се казва? — диша толкова тежко, като че ли току — що ще научи отговора на световните загадки. — Чукал те е, нали. Бива ли го?
— Моля те, Натали — затварям очи и си представям, че е зряла, двадесетгодишна жена, а не е все още ученичка в двора на гимназията. — Нямам намерение да говоря за това с теб точно сега, разбра ли? Просто ми дай няколко дена, става ти? После ще ти се обадя и ще ти кажа как вървят нещата, но моля те.
— Ще го понеса! — казва тя и отстъпва, но изобщо не обръща внимание на намека да понамали малко ентусиазма си. — Щом като си добре и не продължаваш да ме мразиш, ще го понеса!
— Благодаря ти — накрая излиза от обзелата я сексуална еуфория: — Наистина съжалявам, Кам. Не можеш да си представиш колко съжалявам.
— Знам. Вярвам ти. И когато по — късно ти се обадя, ти също можеш да ми разкажеш какво се случи с Деймън. Ако искаш, разбира се.
— Добре — казва тя, — звучи ми добре.
— Ще ти се обадя по — късно. и, Нат?
— Да?
— Наистина се радвам, че се обади. Много ми липсваше.
— И ти на мен.
Затваряме и аз продължавам да се взирам още известно време в мобифона, докато мислите ми за Натали отстъпват на заден план, изместени от мисли за Андрю. Както вече казах: всички лица от фантазиите ми бяха изместени от лицето на Андрю.
Вземам си душ и слагам чифт дънки, които още не съм успяла да изпера, но те не смърдят, така че според мен стават засега. Обаче ако скоро не си изпера дрехите, ще трябва да посетя някой друг универсален магазин за нещо ново. Доволна съм, че поне сложих в сака си дванадесет чифта чисти пликчета.
Започвам да си слагам грим и да се приготвям както обикновено, но после опирам пръсти в ръба на умивалника в банята и се поглеждам в огледалото, като се опитвам да видя това, което вижда Андрю. Виждал ме е в почти най — лошия ми вид: без грим, със сенки под очите, след като съм била будна толкова дълго по време на пътуването, с неприятен дъх, с разбъркана, сплъстена коса. Усмихвам се, докато си мисля за това, и после си го представям, застанал зад мен, точно сега, когато съм пред огледалото. Виждам устните му, впити в извивката на врата ми, и мускулестите му ръце да обгръщат тялото ми отзад, пръстите му да притискат ребрата ми. Почукване на вратата ме изважда от фантазиите ми.