— Готова ли си? — пита Андрю, когато му отварям.
Влиза в стаята.
— И така, какво ще правим? — питам аз, като се връщал в банята, където е гримът ми. — А и имам нужда от някакви чисти дрехи. Говоря ти сериозно. Той застава зад мен и това леко ме шокира, защото се чувствам почти така, както докато си фантазирах преди минута. Започвам да си слагам грим за мигли на дясното око, докато Андрю оглежда задника ми. Изобщо не се крие. Иска да видя, че е лошо момче. Поглеждам го възмутена и продължавам да се занимавам с грима, като преминавам към другото око.
— На дванадесетия етаж има пералня — казва той.
Сключва ръце около бедрата ми и ме поглежда в огледалото с дяволита усмивка, а долната му устна е между зъбите.
Извръщам се.
— Тогава това ще е първото място, което ще посетим — казвам аз.
— Какво? — изглежда разочарован. — Не, искам да ида да се разходя из града, да изпия няколко бири, да послушам няколко банди как свирят. Не искам да перем
— Е, престани да хленчиш — казвам аз и отново се обръщам към огледалото, като вадя червило от чантичката — Още няма и два часът следобед. Да не би да си от онези мъже, която пият бира на закуска?
Той се свива, притиска длан до сърцето си и се преструва на обиден.
— Нищо подобно! Чакам да стане поне време за обяд.
Клатя глава и го избутвам от банята заедно с неговата усмивка, с трапчинките и всичко останало, а после затварям вратата и го оставям отвън
— Това пък за какво беше? — пита той през вратата.
— Трябва да пишкам!
— Ама аз нямаше да гледам!
— Иди да вземеш мръсните дрехи от стаята си, Андрю!
— Но...
— Веднага, Андрю! Или по — късно няма да излезем!
Мога да си представя как издава напред разочарован долната си устна, макар, разбира се, той изобщо не прави това. Хили се така, като че ли ще пробие дупка през проклетата врата.
— Добре! — казва и после чувам вратата на стаята да се отваря и затваря. Когато свърших в банята, събирам всичкото си мръсно пране, напъхвам го в сака и надявам джапанките.
Двадесет и три
Първо перем и докато сме там, наистина сгъвам всичко след като съм го извадила от сушилнята, вместо да го напъхам обратно в саковете. Той се опитва да протестира, но този път се налагам. След това тръгваме из града и той ме води навсякъде, дори на гробището „Сейнт Люис", където гробовете са над земята и аз никога преди не бях виждала нещо такова. Вървим през цялата Канал Стрийт към Световния търговски център Ню Орлиънс и скоро след това намираме така нужния ни „Старбъкс". Разговаряме непрекъснато, докато пием кафе, и аз му разказвам, че снощи ми се е обаждала Натали, след което продължаваме да говорим за нея и Деймън, когото Андрю започва бързо да ненавижда.
По — късно минаваме покрай ресторант, в който сервират пържоли, и Андрю се опитва да ме накара да се отбием, като зарежем условието, което съм поставила в автобуса. Обаче аз никак не съм гладка и се опитвам да обясня на хленчещия, лишен от пържола Андрю, че трябва да съм много гладна, ако той иска пържолата да ми хареса.
Намираме и един мол: „Магазини по Канала", където наистина искам да вляза, след като съм била принудена да нося все едни и същи дрехи цяла седмица.
— Ама нали току — що прахме — протестира Андрю, когато влизаме. — Защо ти са нови дрехи?
Премествам чантичката си върху другото рамо и го хващам за лакътя.
— Ако ще излизаме довечера — казвам и го влача нататък, — искам да намеря нещо, което да е що — годе прилично.
— Ама това, с което си облечена сега, ти стои страхотно — спори той.
— Просто искам чифт дънки и нещо за отгоре — казвам аз, спирам и го поглеждам. — Можеш да ми помогнеш да избера.
Това го заинтригува.
— Добре — съгласява се той и се усмихва.
Продължавам да го тегля за ръката.
— Обаче недей да храниш кой знае какви надежди — предупреждавам и разтърсвам ръката му, за да съм по — убедителна. — Казах да ми помогнеш, но не и да избереш.
— Ама ти наистина много се налагаш днес — протестира той. — Трябва да ти е ясно, момиче, че ти позволявам това, само докато започна да вадя своите карти.