— И какви точно карти си мислиш, че можеш да извадиш? — питам спокойно, защото мисля, че блъфира.
Той свива устни, аз го поглеждам и самоувереността ми започва да намалява.
— Ако си спомняш — казва той многозначително, — нашето споразумение да правим каквото аз кажа, все още е валидно.
Самоувереността ми изчезва.
Той се хили и на свой ред разтърсва ръката ми.
— Тъй като ти вече ми позволи веднъж да легна върху теб — добавя той и очите ми се разширяват, — мисля, че мога да ти кажа да легнеш по гръб, да си разтвориш краката и ти ще трябва да ме послушаш, нали така?
Не смея да си помръдна очите, за да се огледам наоколо и да видя дали някой зад нас не го е чул. Андрю не го каза съвсем тихо, но не съм и очаквала.
После той забавя ход, навежда се към ухото ми и тихо казва:
— Ако не ми позволиш да се наложа за нещо толкова просто, тогава може би ще ми се наложи отново да те измъча с език между краката — дъхът му в ухото ми, съчетан с влагата, която ми причиняват думите му, ме кара да почувствам как по врата ме полазват тръпки. — Топката е в твоето поле, момиче.
Той се отдръпва, а на мен ми се иска да го цапна по ухилената физиономия, но вероятно това ще му хареса.
Дилема? Да му позволя ли да се наложи за нещо просто, или да продължа да се налагам и той да ме „измъчи" по — късно. Хм, била съм по — голяма мазохистка, отколкото съм предполагала.
Свечерява се и аз съм готова за излизане. Облечена съм в тесни, нови дънки, секси черна блуза без презрамки, която, обгръща плътно талията ми, и възможно най — ефектните червени сандали на високи токчета, които съм намирала някога в мол.
Андрю се кокори насреща ми на входа.
— Трябва още сега да изиграя коза си — казва той, като влиза в стаята. Този път съм сплела косата си в две не много стегнати плитки, които се спускат от двете рамена някъде над гърдите. И винаги оставям свободни по няколко кичура руса коса да падат свободно около лицето, защото винаги съм го мислила за шик у други момичета, така че защо да не е и при мен? Андрю изглежда ги харесва. Протяга ръка и ги отместя един по един с пръсти.
Изчервявам се май.
— Момиче, направо си страхотна, без майтап.
— Благодаря... — — ох, господи, наистина ли се изкисках?
Аз също го оглеждам от горе до долу и макар да е пак с дънки и семпла тениска и с черните обувки „Док Мартен", той е най — секси нещото, което съм виждала някога, независимо с какво е облечен.
Излизаме и аз принуждавам няколко възрастни мъже да обърнат глави както в асансьора, така и долу във фоайето. Мога да кажа, че Андрю си умира от кеф, като вижда това. Върви до мен горд и ухилен до уши, а това ме кара да се изчервявам още повече.
Първо се отбиваме в местен клуб за музика на живо и слушаме в продължение на час изпълненията на бандата. Но когато ми поискаха личната карта и се видя, че тук няма да ми дадат нищо за пиене, Андрю ме отвежда по — надолу по улицата до друг бар.
— Нещата тук са или — или — казва той, когато наближаваме бара, хванати за ръка. — В повечето места ще ти поискат личната карта, но от време на време можеш да извадиш късмет и да не обърнат внимание, че не изглеждаш много на двадесет и една.
— Е, ще навърша двадесет и една след пет месеца — казвам аз и стискам ръката му, докато пресичаме едно оживено кръстовище.
— Страхувах се, че може да си на седемнадесет, когато те срещнах в автобуса.
— Седемнадесет?!
Много се надявам да не изглеждам чак толкова малка.
— Хей — казва той и ме поглежда, — виждал съм петнадесетгодишни, които изглеждат на двадесет, вече е трудно да се каже.
— Значи мислиш, че изглеждам на седемнадесет.
— Не, изглеждаш на около двадесет — признава той. — Казах го просто така. Олекна ми.
Този бар е малко по — малък от последния и хората в него са смесица от току — що завършили колежа и други малко над трийсетте. Встрани, близо до дъното, са сложени няколко маси за пул* и там светлината е по — слаба, най — вече съсредоточена върху самите маси и коридора от дясната ми страна, който води до тоалетните. Тук цигареният дим е гъст, не като в последното заведение, където изобщо нямаше, но това не ме притеснява много. Не обичам цигарите, но в един бар цигареният дим е нещо естествено. Ще изглежда почти гол без него.
[* Пул — вид билярд — Б.пр.]
От високоговорителите на тавана се носи някаква позната рок музика. Отляво има малка сцена, където обикновено свирят бандите, но тази вечер не свири никой. Това не намаля настроението, което е като на парти, чуя какво ми казва Андрю през музиката и защото почти не мога да гласовете наоколо .