— Не, добре съм. Хайде да си вървим.
Той стиска здраво ръката ми, повлича ме след себе си и се провира през скупчилите се хора, които се отдръпват от пътя му.
Когато излизаме навън сред нощния въздух, музиката от бара секва, щом вратата се затваря зад нас. Двамата идиоти, заради които стана боят, вече са навън и вървят надолу по улицата. Мускулестият продължава да притиска с ръка окървавеното си лице. Сигурна съм, че Андрю му е счупил носа.
Той спира на тротоара и ме хваща за раменете.
— Недей да ме лъжеш, момиче, ударена ли си някъде? Кълна се, че ако си, веднага ще ги настигна.
Разтапя ми сърцето, като ме нарича „момиче". А и този загрижен, гневен поглед... Иска ми се да го целуна.
— Сериозно ти казвам — отговарям аз, — добре съм. Всъщност аз ударих единия няколко пъти, когато ти скочи отзад.
Той пуска раменете ми, хваща ме с две ръце за лицето и внимателно се вглежда в мен, като че ли все още не ми вярва.
— Не съм ударена — казвам още веднъж.
Притиска силно устни в челото ми.
После ме сграбчва за ръката.
— Връщаме се в хотела.
— Не — възразявам аз, — прекарвахме си много добре, а заради случилото се замайването ми премина.
Той настаня настрани глава и погледът му омеква.
— Тогава къде искаш да идем?
— Хайде да опитаме в друг клуб — предлагам аз. — Не знам, може би някой по — спокоен.
Андрю въздъхва тежко и стиска ръката ми. После отново ме оглежда от горе до долу: първо сандалите, от които се подават лакираните ми нокти, а после нагоре по тялото до плътното бюстие без презрамки, което се нуждае от малко натъкмяване.
Издърпвам ръката си и подръпвам плата над гърдите, за да ми стои по — добре .
— Много ми харесваш така — казва той, — но трябва да признаеш, че си примамка за свалячите.
— Е, да, ама не искам да вървя чак до хотела, за да се преобличам.
— Не, не е нужно — казва той и отново ме хваща за ръката. — Обаче, ако искаш да отидем в друг клуб, трябва да направиш нещо за мен, става ли?
— Какво?
— Просто се преструвай, че си ми приятелка — казва той, а аз леко се усмихвам. — Така поне никой няма да се занася с теб, или поне има по — малка вероятност да се опита — той спира, поглежда ме и казва: — Освен ако искаш мъжете да те свалят?
Веднага поклащам глава.
— Не, не искам да ме свалят. Невинен флирт — да... отразява се чудесно на самочувствието ми, но не и свалячи.
— Добре, значи се разбрахме. Ти си моето секси гадже за тази нощ, което означава, че по — късно ще трябва да те заведа в стаята и да те накарам малко да поскимтиш.
Ето я пак тази хлапашка усмивка, която толкова много харесвам.
Пак усещам гъделичкане между краката. Преглъщам с мъка и за да не се издам, го поглеждам закачливо с присвити очи.
Радвам се да видя отново трапчинките вместо онова гневно, макар и невероятно секси изражение отпреди малко.
— Колкото и да ми харесва. е, харесва наистина е меко казано, няма да ти позволя да направиш това отново.
Той изглежда обиден и малко изненадан.
— Защо?
— Защото, Андрю, аз. просто няма да ти позволя. а сега ела тук.
Хващам го с две ръце за врата и го придръпвам към себе си.
После нежно го целувам, като задържам по — дълго устните си върху неговите.
— Какво правиш? — пита той и ме гледа в очите.
Аз мило му се усмихвам.
— Влизам си в ролята.
Той се ухилва. Прегръща ме през кръста и ние се отправяне към Бърбън Стрийт.
Двадесет и пет
Може пък и да го направя с Камрин. Защо трябва да се измъчвам и да си отказвам това, което най — много искам, след като би трябвало сега да е времето, когато съм си спечелил правото да имам всичко, което поискам? Може пък нещата да се развият по по — различен начин и тя да не бъде наранена. Бих могъл да се върна при Марстърс. Ами ако я пусна да си върви и не я видя повече, а след това Марстърс осъзнае грешката си?
Мамка му! Извинения.
Камрин и аз влизаме в още два бара във Френския квартал и в двата тя успява да мине за двадесет и една годишна. Само в единия поискаха личната й карта, но предполагам, че тъй като рожденият й ден е през декември, келнерката реши да си затвори очите.
Обаче сега е пияна и не съм сигурен, че може да върви до хотела.
— Ще повикам такси — казвам и я държа до мен на тротоара.
От бара зад нас непрекъснато влизат и излизат двойки и групи, някои от които започват да се препъват още от вратата.