И мисля, че се справихме твърде добре.
Откровено казано, не знам какво повече да добавя. Не че сега, след като историята ни е към края си, с живота ни е свършено. Не. Той съвсем не е свършил. С Камрин имаме още много неща да свършим, още много места да видим, още много правила за живота да нарушим.
Днес е първият ден от остатъка от живота ни. Това е специален ден за Лайли, за нас, за всичко, зад което тримата заставаме. Нашата история приключи, но пътуването ни не е приключило, защото винаги ще живеем на ръба до деня, в който ще умрем.
Епилог
Петнадесет години по-късно
– Лайли Париш! – произнася името ми госпожа Морисън от сцената на залата.
Чувам приятелите и роднините ми да се провикват от публиката, последвани от подсвирквания и ръкопляскания.
Държа с ръка четвъртитата абитуриентска шапка на главата си и се изкачвам по дървените стъпала. Чувствам се странно. Баща ми ме занася и казва, че това е, защото имам странна форма на главата, а вината за това била на майка ми, защото не бих могла да я имам от него.
Вървя по сцената и чувам още подсвирквания, викове и ръкопляскания в залата. Усещам как сърцето ми бие бързо в гърдите. Много съм развълнувана. Мисля, че през последните двадесет минути непрекъснато съм ухилена до уши.
Директорът Хановър ми подава дипломата и аз я поемам от ръката му. Ръкоплясканията стават по-силни. Поглеждам надолу, където на първия ред са родителите ми, станали прави, с блеснали от вълнение очи. Майка ми ми праща няколко въздушни целувки. Баща ми ми намига и ръкопляска. Виждам колко горди се чувстват двамата и това направо ме задушава. Нямаше да съм тук, ако не бяха те. Не бих могла да искам подобри родители.
След като церемонията приключва, двамата с моя приятел Гейвин се провираме през навалицата, за да намерим мама и татко.
Тя ме прегръща и ме целува по главата.
– Ти успя, Лайли! – притиска ме до себе си. – Толкова съм горда!
Усещам сълзите в гласа ѝ.
– Мамо, не плачи. Ще си размажеш грима на очите.
Тя прекарва пръст под двете си очи.
После ме прегръща татко.
– Поздравления, момичето ми – вика той.
Аз се повдигам на пръсти и го целувам по бузата.
– Благодаря, татко.
Той ме хваща през кръста и ме придърпва към себе си.
Поглежда накриво Гейвин, оглежда го от главата до петите по същия начин, както всеки път, когато го вижда през двете години, откакто сме заедно. Обаче този път го прави като на шега. Поне през повечето време. На баща ми му беше нужна година, за да даде малко глътка въздух на Гейвин и да му се довери дотам, че да му позволи да излиза на среща с мен, без той или майка ми да са е нас. Много неловко. Но тази прекалена предпазливост така и не накара Гейвин да се откаже и мисля, че това до голяма степен накара родителите ми да го уважават повече.
Той наистина е страхотно момче и мисля, че дълбоко в себе си родителите ми го знаят.
– Поздравления, Гейвин – казва татко и му разтърсва ръката.
– Благодаря.
Гейвин все още изпитва ужас от баща ми. Мисля, че това го прави още по-симпатичен.
Родителите ми дадоха грандиозно парти у дома по случай завършването ми, на което дойдоха всички. Имам предвид наистина всички. Тук има хора, които не съм виждала от няколко години: чичо Ашър и леля Лиа дойдоха чак от Испания! Чичо Ейдън е също тук с братовчедите Ейвъри и Моли и новата си жена Алис. Моите баба и дядо, Марна и Нана също са тук. Нана не е много добре. Има множествена склероза.
– О, Господи, момиче, ти ще ме изоставиш! – казва най-добрата ми приятелка Зои, когато пристъпва към мен.
Израснахме заедно, също както нейната майка Натали с майка ми в Ралей.
– Знам! И на мен ми е неприятно, нали знаеш, че ще ти идвам на гости! Притискам я силно до себе си.
Тя повдига нагоре очи, тъмнокестенявата ѝ коса се спуска върху раменете ѝ, когато се отдръпва и подскача, за да седне на високата табуретка при барплота в кухнята.
– Ама аз не само че няма да дойда с теб в Бостън. Изглежда, че вече няма да съм и в Северна Каролина!
– Какво искаш да кажеш? – питам изненадана.
Сядам на табуретката до нея. Чичо ми Коул влиза в кухнята с няколко празни бутилки от бира в ръце. Хвърля ги в кофата за боклук.
Зои въздъхва, подпира лакти на плота и започва да върти кичур коса между пръстите си.