– Какво правиш тук? – пита тя с неприкрита обвинителна нотка в гласа. Ухилила се е до уши и поглежда на няколко пъти ту мен, ту Блейк, преди да съсредоточи цялото си внимание върху мен.
– Поръчах си едно питие – отвръщам аз. – И ти ли дойде за едно, или за да провериш какво правя?
– И двете! – отвръща тя, пуска ръката на Деймън, протяга ръка и започва да барабани с пръсти по барплота, усмихвайки се на Блейк.
– Нещо с водка.
Блейк кимва и поглежда към Деймън.
– Ще взема ром с кола – казва той.
Натали притиска устни до ухото ми и усещам горещия ѝ дъх, когато прошепва:
– По дяволите, Кам! Знаеш ли кой е той?
Забелязвам как Блейк леко се подсмихва, след като я е чул.
Усещам как лицето ми се зачервява от притеснение и прошепвам в отговор:
– Да, казва се Блейк.
– Това е братът на Роб – просъсква тя и мести погледа си към него.
Поглеждам Деймън с надеждата, че ще разбере намека и ще я отмъкне нанякъде, но този път се преструва, че не е разбрал. Къде се дяна онзи Деймън, когото познавам, този, който ме подкрепяше, когато ставаше дума за Натали? Аха, ще
трябва пак да ѝ се е разсърдил. Държи се така само когато Натали си е отворила прекалено много голямата уста или е казала нещо, което Деймън просто не може да подмине. Тук сме едва от около тридесет минути. Какво би могла да стори за толкова кратко време. После си казвам: ами това е Натали и ако има някоя, която може да вкисне приятеля си за по-малко от час, без дори да го разбере, това е тя. Смъквам се от стола, хващам я под ръка и я отвеждам настрани от бара. Деймън, който вероятно е разбрал какъв е планът ми, остава при Блейк.
Музиката като че ли е станала още по-силна. Бандата едва е завършила една песен и веднага започва следващата.
– Какво си направила? – питам аз и я обръщам с лице към мен.
– Какво искаш да кажеш с това какво съм направила? – тя дори не ми обръща внимание.
Вместо това тялото ѝ се движи едва забележимо в такт с музиката.
– Нат, сериозно те питам.
Най-после спира и гледа право в мен, търсейки отговорите.
– За да ядосаш Деймън? – подсказвам ѝ аз. – Беше в настроение, когато дойдохме тук.
Тя хвърля за миг поглед към Деймън, който е застанал при бара и отпива от питието си, а после ме поглежда с недоумение.
– Нищо не съм направила… – вдига нагоре очи, за да изглежда замислена, опитвайки се да си припомни какво може да е казала или сторила.
После слага ръце на хълбоците.
– Какво те кара да мислиш, че е ядосан?
– Ами гледа с онзи негов поглед – казвам аз и поглеждам обратно към него и Блейк. – Мразя, когато двамата се карате, особено пък когато трябва да прекарвам вечерта с вас, а вие се връщате отново и отново към някаква глупост, случила се преди години.
Обърканото изражение на Натали изведнъж се сменя с дяволита усмивка.
– Аха, мисля, че ти си една параноичка и може би се опитваш да отвлечеш вниманието ми, за да не кажа нещо за теб и Блейк.
Поглежда ме със закачливия си поглед, който ме вбесява.
Вдигам нагоре очи.
– Няма нищо между мен и Блейк, просто разговаряхме.
– Разговорът е първата стъпка. Това, че му се усмихваше – продължава да ме гледа закачливо, – а аз съвсем ясно те видях, когато се приближавах, е следващата.
Тя скръства ръце и пъчи напред бедрото си.
– Обзалагам се, че вече си разговаряла с него, без да му се налага да измъква отговорите от теб… По дяволите, та ти вече знаеш името му.
– За човек, който иска да си прекарам добре и да се запозная с някой мъж, ти не знаеш как да млъкнеш, когато нещата са тръгнали в такава посока.
Натали се оставя на музиката да диктува движенията ѝ и дори повдига леко ръце над главата, като поклаща изкусително бедра. Продължавам да стоя неподвижна.
– Нищо няма да се случи – казвам строго. – Получи това, което искаше, разговарям с някого и нямам намерение да му казвам, че имам хламидиоза, така че, ако обичаш, не прави сцени.
Тя се съгласява с дълбока въздишка и престава да танцува достатъчно дълго, за да ми каже:
– Предполагам, че си права. Ще те оставя с него, обаче ако той те закара на етажа на Роб, ще искам подробности.
Сочи заплашително пръст към мен, леко притваря едното си око и свива устни.
– Добре – отвръщам аз, просто за да се отърва, – но недей да затаяваш дъх от любопитство, защото това няма да стане.