— Няма да тръгна с вас — побърза да каже тя.
— Хайде, мисис Елис — подкани я инспекторът, — не ни затруднявайте. В участъка ще ви направим чай, няма да ви се случи нищо лошо.
Той я хвана за ръката. Мисис Елис се опита да се отскубне. Младият полицай застана срещу нея.
— Помощ — извика тя, — помощ, помощ!
Все някой щеше да я чуе. Може би хората от съседната къща, макар че тя почти не ги познаваше, но… Ако се развика достатъчно високо…
— Горката жена! — обади се мъжът, който се бе появил от сутерена. — Тъжна работа. Как ли се е докарала до това състояние?
Като видя изпъкналите му очи, в които се четеше съжаление, мисис Елис едва не се задави от кипналия в нея гняв.
— Хулиган такъв, как смееш само, как си позволяваш!
Ала тъкмо тогава я поведоха надолу по стълбите, завлякоха я на улицата и я напъхаха в колата. На волана имаше още един полицай. Инспекторът седна до нея на задната седалка, като не преставаше да я държи. Колата потегли, спусна се надолу покрай парка, сетне зави. Тя се опита да види от прозореца накъде отиват, но едрата фигура на инспектора и пречеше. Колата отново свърна и спря за нейна голяма изненада пред полицейския участък. Значи мъжете бяха наистина полицаи. Значи не бяха членове на бандата. В първия миг, стъписана от това откритие, мисис Елис изпита облекчение и благодарност. Залитайки, тя слезе от колата. Инспекторът, който все още държеше ръката й, я въведе в участъка.
Помещението и беше познато. Спомни си, че бе идвала тук преди години, когато се загуби рижавата котка. Както винаги имаше дежурен, седнал зад гишето, и цялата обстановка беше съвсем делова. Мисис Елис си мислеше, че разговорът ще се проведе именно тук, но инспекторът прекоси помещението и я вкара в една стая в дъното. И тук, зад голямо бюро, седеше полицейски служител — той имаше по-висок чин и слава богу, изглеждаше интелигентен. Мисис Елис бързо съобрази, че в никакъв случай не бива да допуска инспекторът да вземе първи думата.
— Стана една много объркана работа — рече тя. — Името ми е Елис и живея на Елмхърст Роуд седемнайсет. Някакви хора са влезли с взлом в къщата ми и в момента там се извършва организиран грабеж. Според мен крадците действуват безогледно и са изключително хитри. Те дори успяха да заблудят инспектора и другия полицай…
Това, че служителят зад бюрото не я погледна, бе направо възмутително. Той вдигна въпросително вежди към инспектора, а инспекторът, който бе свалил шапката си, се изкашля и се приближи до бюрото. Изникнала изневиделица, една жена в полицейска униформа застана до мисис Елис и я хвана за ръката.
Инспекторът и този с по-високия чин разговаряха тихо. Мисис Елис не можеше да долови какво си казват. От вълнение краката и се бяха подкосили. Усети, че и се завива свят. Добре, че жената примъкна един стол и мисис Елис се отпусна на него. Скоро и поднесоха и чаша чай. Тя обаче отказа чая. Губеше се ценно време.
— Настоявам да ме изслушате — заяви мисис Елис и полицайката я хвана още по-здраво за ръката. Служителят зад бюрото й направи знак да се приближи напред. Предложиха и друг стол, а жената застана зад гърба й.
— Кажете сега, какво искате да ми обясните?
Мисис Елис нервно стисна длани. Обзета бе от предчувствието, че този мъж, независимо от по-солидния си вид, ще се окаже точно толкова глупав, колкото и инспекторът.
— Казвам се Елис, Уилфред Елис, адресът ми е Елмхърст Роуд седемнайсет. Можете да проверите в телефонния указател. В квартала ме познават много добре, тъй като живея на Елмхърст Роуд от десет години. Вдовица съм и имам дъщеричка на девет години, в момента е в пансион. При мен работи като прислужница Грейс Джаксън, тя готви и ми помага в домакинската работа. Днес следобед излязох да се поразходя из парка и минах покрай езерцата. Когато се прибрах, видях, че в къщата ми са нахълтали някакви хора. Прислужницата беше изчезнала. Вещите ми вече бяха изнесени от стаите, крадците се бяха настанили в дома ми и тъй умело разиграваха театъра, с който прикриваха коварните си кроежи, че по-късно успяха да заблудят дори инспектора. Помолих телефонистката от централата да се свърже с вас. Това изплаши крадците и аз трябваше да положа огромни усилия да ги задържа в дневната, докато ми се притечете на помощ.