Лекарят сякаш не бе чул последните и думи. Гледаше я съсредоточено.
— Знаете ли, вие много точно описахте себе си.
— Себе си ли?
— Да. Фигурата, цветовете и други неща… Според, нас е възможно амнезията ви да се изразява в това, че бъркате личността си и вероятно вие сте Грейс Джаксън, която си мисли, че е някоя си мисис Елис. Затова полагаме усилия да открием роднините на Грейс Джаксън.
Той наистина прекаляваше. Мисис Елис преглътна. Оскърбената и гордост се надигна.
— Докторе — заговори тя бързо, — позволихте си малко повечко, отколкото е редно. Грейс Джаксън и аз никак не си приличаме и ако вие някога откриете нещастното момиче, тя веднага ще се съгласи с мене. Грейс работи у нас от седем години. Родом е от Шотландия, мисля, че родителите и са шотландци. Всъщност сигурна съм, че са шотландци, защото тя прекарваше отпуските си в Абърдийн. Грейс е добро, много работливо и ще ми се да вярвам, честно момиче. Е, имали сме и разправии, ама нищо сериозно. Тя проявява твърдоглавство, пък и аз държа на своето. То кой ли не държи на своето?… Но…
Какво искаше да каже лекарят с тази своя снизходителна усмивка?
— Виждате ли — рече той — колко много неща знаете за Грейс Джаксън.
На мисис Елис и се прииска да го удари. На какво отгоре беше толкова уверен, толкова самонадеян! „Трябва да се владея, в никакъв случай не бива да избухвам“ — помисли си тя, а на глас каза:
— Докторе, знам толкова много за Грейс Джаксън, защото както май обясних, тя работи вече седем години при мене. Ако се окаже болна и изобщо ако и се е случило нещо лошо, ще държа отговорна полицията, задното въпреки настойчивите ми молби не вярвам през нощта да са оставили къщата ми под наблюдение. Сега вероятно ще бъдете тъй добър да ми кажете къде мога да намеря детето си. Тя поне със сигурност ще ме познае.
Мисис Елис реши, че се е държала много въздържано и независимо от ужасното предизвикателство не е загубила самообладание.
— Казвате, че сте на трийсет и пет години — рече лекарят, като явно искаше да смени темата. — Грейс Джаксън rope-долу на същите години ли е?
— Аз навърших трийсет и пет през август. Мисля, че Грейс е с една година по-млада, не съм съвсем сигурна.
— В никакъв случай не изглеждате на повече — усмихна се лекарят.
Не можеше да си представи, че в такъв момент той ще се опитва, да я успокоява с комплименти.
— Като имам предвид, телефонния разговор, който току-що водих — продължи той, — Грейс Джаксън сега трябва да е най-малко на петдесет и пет-шест години.
— Вероятно има не една, а повече жени на име Грейс Джаксън, които работят като домашни прислужнички — отвърна мисис Елис хладно. — Ако сте решили да ги издирите всичките, това ще ви отнеме много време. Съжалявам, че се налага да бъда настойчива, но преди всичко трябва да знам къде се намира дъщеря ми Сузан.
Той явно започваше да отстъпва. Усети това в погледа му.
— Трябва да ви съобщя — рече лекарят, — че за щастие мис Слейтър успя да ни свърже с бившата си ученичка. Ние говорихме по телефона с нея. Тя се намира недалеч от тук, в Сейнт Джонс Уд. Не е съвсем сигурна, но мисли, че ще познае Грейс Джаксън, ако я види.
За миг мисис Елис остана безмълвна. Какво търсеше Сузан в Сейнт Джонс Уд? И какво безобразие — да викат детето на телефона и да го разпитват за Грейс. Естествено е в такъв момент да се обърка и да каже, че „мисли“, че ще познае Грейс, макар да бяха минали само два месеца, откакто Грейс и махаше за сбогом, когато след ваканцията я изпращаха отново в училище.
После мисис Елис се сети за зоологическата градина. Ако се е наложило тези промени в училището да се решат много набързо, може би някоя от по-младите учителки е завела част от децата някъде, за да облекчи нещата. Завела ги е или в зоопарка, или в „Мадам Тюсо“.
— Знаете ли откъде ви се обади тя? — попита много делово мисис Елис. — Искам да кажа, знаете ли при кого е тя, кой се грижи за нея?
— Адресът и е Халифакс Авеню две-А, а що се отнася до грижите, според мен вие сама ще се убедите, че тя съвсем няма нужда от грижи. По гласа и личи, че е човек, който чудесно се справя сам. Чух я да вика на някакво момченце на име Кийт да мълчи и да не вдига толкова шум, защото и пречи да говори.
Устните на мисис Елис потрепнаха в усмивка. Хубаво, че Сузан е успяла да покаже колко е съобразителна и енергична. Но това не биваше да я изненадва — нали си знаеше, че Сузан е надраснала възрастта си. Макар и малка, беше и като приятелка. Но кой пък бе този Кийт… Сякаш наистина училището изведнъж бе станало смесено. Изглежда, в групата, която бяха повели в зоопарка или в „Мадам Тюсо“, имаше и момчета. Дали пък не бяха завели децата да обядват на Халифакс Авеню при роднини на мис Слейтър или на Фостърови? И все пак всичко това бе направо непростимо. Предприемат сериозни промени, и то съвсем ненадейно, разкарват децата от Хай Клоуз до Лондон и обратно и въобще не се опитват да уведомят родителите. Мисис Елис реши, че ще напише на мис Слейтър много остро писмо и ако ръководството на училището се бе сменило и възнамеряваха класовете да бъдат смесени, тя щеше да премести Сузан веднага след свършването на срока.