Представи си как избира колелото, как се съветва, как опипва дръжките. Може би трябваше да е червено. Или наситено синьо. С малка кошничка отпред и кожена чантичка за инструментите, закачена отзад на седалката. Спирачките — здрави, но да не спират много рязко, защото Сузан би могла да полети с главата напред и да си ожули лицето.
Жалко, че колелата с пръчка вече не бяха на мода. Когато мисис Елис беше дете, нямаше нищо по-забавно от хубавото, скокливо колело — удряш го умело с малката пръчка и то си се търкаля пред тебе. Искаше си майсторлък. Сузан и с него би се справила отлично. Мисис Елис стигна до кръстовището и пресече; тя живееше на втората пряка, а къщата и бе последната на ъгъла.
В този миг видя как пикапът на службата за пране лети към нея с голяма скорост. Видя го как рязко завива, чу скърцането на спирачките му. Видя изненадата, изписана на лицето на момчето, което разнасяше прането. „Трябва да поговоря с шофьора, когато дойде следващия път — каза си тя. — Някой ден ще стане катастрофа.“ Сети се за Сузан и за колелото и изтръпна. Може би едно писъмце до управителя на пералнята щеше да свърши по-добра работа. „Ако ви е възможно, поговорете с шофьора, ще ви бъда много благодарна. Той взима завоите с опасна скорост.“ Щеше да помоли да не споменава името й. Иначе онзи можеше да се оплаче, че всеки път носи сам тежкото пране.
Вече бе стигнала до дома си. Бутна дворната врата и установи с раздразнение, че е увиснала и едва се държи на пантите. Вероятно онези от пералнята я бяха напънали нещо и я бяха разкривили. Значи писъмцето до управителя щеше да бъде по-остро. Реши да го напише веднага след чая — докато все още не й бе минал ядът.
Мисис Елис извади ключа си и го мушна в ключалката на входната врата. Но защо не можеше да го завърти? Колко неприятно. Натисна звънеца. Грейс трябваше да дотърчи горе от сутерена, което не обичаше на прави. Всъщност по-добре бе да и викне и да и обясни какво е станало. Мисис Елис се наведе от стълбите и извика към прозореца на кухнята:
— Грейс, аз съм, ключът ми нещо запъна. Можеш ли да дойдеш да ми отвориш?
Мисис Елис млъкна. Долу беше съвсем тихо. Грейс сигурно бе излязла някъде. Значи я мамеше, не спазваше уговорката. Разбрали се бяха, когато мисис Елис не е вкъщи, Грейс да не излиза, но мисис Елис подозираше, че Грейс хитрува понякога. Ето го и доказателството.
Тя извика още един път, и то доста по-високо:
— Грейс!
Чу как долу се отваря прозорец и някакъв мъж подаде глава от кухнята. Беше по риза, небръснат.
— Какво сте се развикали?
Мисис Елис бе направо поразена и не можа да отговори. Значи такива работи ставаха, когато нея я няма. Грейс, уж почтена жена, прехвърлила тридесетте, и да си покани мъж в къщата. Мисис Елис се задъхваше от възмущение, но все пак успя да се овладее.
— Ще имате ли добрината да помолите Грейс да се качи и да ми отвори?
Естествено сарказмът беше напразен. Мъжът примигна озадачен.
— Коя е Грейс? — попита той.
То бива-бива, ама чак пък такова нахалство! Значи Грейс се представяше с друго име. Нещо по-префърцунено, разбира се — Шърли или, да речем, Марлин. Сега всичко и стана ясно, Грейс бе отскочила до близката кръчма да купи бира на този човек. Той просто се мотаеше из кухнята и я чакаше. Нищо чудно и да си е похапнал едно-друго от запасите в килера. Ясно защо преди два дни шунката направо се бе стопила.
— Щом като Грейс е излязла — каза мисис Елис с леден глас, — бъдете тъй добър вие да ми отворите. Не обичам да влизам през задния вход. Трябваше най-сетне да го сложи на място.
Мисис Елис трепереше от гняв. Тя рядко се ядосваше — беше кротка, уравновесена жена. Но поведението на този простак, застанал по риза на прозореца на собствената и кухня, бе направо нетърпимо. Предстоеше и много неприятен разговор с Грейс — тя най-вероятно щеше да и каже, че напуска. Ала има неща, които не могат да се отминават, ето това безобразие например.
Мисис Елис чу нечии мързеливи стъпки в коридора. Мъжът най-сетне се бе дотътрил догоре. Той отвори вратата и застана на прага, като я гледаше настойчиво.
— Кого търсите?
Някакво кученце яростно джавкаше откъм дневната. Значи гости… Това вече бе капак на всичко. Какво безобразие, да я поставят в такова неудобно положение! Някой бе дошъл и Грейс го бе поканила или дори още по-лошо — отворил бе мъжът в този си неприличен вид, без сако. Какво щяха да си помислят хората?
— Знаете ли кой е в дневната? — попита тя шепнешком.
— Мисля, че мистър и мисис Болтън са там, не съм сигурен. Чувам, че кучето джавка. Вие тях ли търсите?
Мисис Елис не познаваше никакви мистър и мисис Болтън. Тя припряно съблече палтото си, напъха ръкавиците в джобовете и се запъти към дневната.