— Танцан-сан — обади се тя, за пръв път назовавайки го по име. Главата й вече беше твърдо изправена, единствено потрепването на малкото кичурче сива коса край ухото й издаваше напрежението й. — Искам да се върнете със Сеичи и да останете при нас. Всеки млад човек се нуждае от дом, в който да се прибере. — Гласът беше твърд и нетърпящ възражения.
Сочната зеленина на японските кедри препречваше пътя на сивия покров надвиснал над опожарения Токио. Хиляди негови граждани продължаваха да се ровят в руйните и грозно стърчащите обгорени скелети на своите домове — единственото, което беше останало след ада на „червената нощ“… Странни, израснали сред урбанистичния гмеж фермери, които събираха реколтата на отчаянието си с изпепелени вили.
Бурните ветрове от изминалата седмица бяха утихнали. Вместо тях полъхваше гальовен бриз, който разклащаше върховете на японските кедри. Листата им тихо шумоляха, сред тях жужаха насекоми, паркът бавно се връщаше към онази хармония, с която беше известен в цялата страна.
Нанги прекоси поточето по тясно каменно мостче и пое по извиващата се сред гъстата зеленина пътечка, която щеше да го отведе до върха на хълма. Там беше позлатеният портал Йомей и гробницата на Токугава. Не каза нищо пред оба-чама, тъй като не беше време за подобни спомени, но и той беше прекарал тук много щастливи часове, потънал в трепетно преклонение пред вечното жилище на този, комуто Япония дължеше, голяма част от своето величие.
Още като младеж Нанги беше твърдо убеден, че историята на съвременна Япония започва именно от шогуната на Йеасу Токугава. Трудните и бурни години на възмъжаването му само потвърдиха правилността на това убеждение. Този шогун, родоначалник на една династия, която управлява страната в продължение на повече от двеста години, единствен е успял да укроти множеството враждуващи помежду си „даймийо“, единствен е притежавал хитростта и силата да подчини на волята си могъщите и независими регионални владетели.
След като постига това, Йеасу предоставя на страната двестагодишен мир и променя изцяло пътя на нейното развитие. Самураите бавно загиват, Япония вече няма нужда от тях, защото живее в мир. Постепенно те се превръщат в администратори и бюрократи, в нещо като „благородни служители“ на властта.
През ученическите си години Нанги често чуваше мнението, че управлението на Япония се гради върху разделението на властите. Разбира се, то беше изказвано от младежи, които все още нямаха обективен поглед върху развитието на нещата, все още летяха на крилата на вдъхновението, които по-късно щяха да бъдат прекършени от прякото им участие в системата и от неизбежното отрезвяване на зрялата възраст.
За да разбере това, Нанги се зарови в историята, прочете всичко онова, което преподавателите не бяха включили в учебната програма. И там, в дебелите книги, откри историческите и политически императиви, които му дадоха отговор на всички въпроси.
Рухването на шогуна Токугава е било предизвикано от мощните феодални фамилии Чошю и Сацума. Но те управляват страната кратко време, тъй като прибягват до грубо насилие и корупция. Свалени се от династията Мейджи и така се слага началото на японското Възраждане.
Това, което новите властници предлагат за управленска структура, твърде много прилича на структурата, с чиято помощ Бисмарк управлява Германия. Защо точно нея? Частичен отговор на този въпрос дава фактът, че мнозина от регионалните лидери имат силни връзки в германското правителство. Друга причина е, че те искат да упражняват таен контрол върху едно правителство, което, поне на пръв поглед, е приемливо за широките обществени слоеве.
Така се слага началото на т.нар. аполитична гражданска бюрокрация. По ирония на съдбата властниците от Мейджи, които тръпнат от ужас пред самураите и правят всичко възможно за тяхното ликвидиране като обществена прослойка, са принудени да се обърнат именно към тях за формирането на новата бюрокрация.
Но те твърдо са решени да създадат солидна буферна бюрократична машина преди началото на 1890 година, когато започва да действа Диетата — новият парламент на страната. За неговото попълване ще се води разгорещена предизборна борба.
Родената от Бисмарк система на „монархически конституционализъм“ също служи добре на Мейджи, тъй като според нея министър-председателят и армията са пряко подчинени на монарха, а не на парламента. Крайният резултат е един сравнително слаб парламент и могъща бюрокрация, ръководена от верни привърженици на Мейджи. Така „волята на народа“ се изпълнява най-добре.