Въпросът го постави натясно. Как да отговори? Приятел или враг е този Ода-сан? Положително е враг на неговите началници в МТИ, но това сега нямаше особено значение, тъй като от момента, в който двамата: с Макита изготвиха дългосрочната си стратегия в двора на затвора, Нанги практически беше престанал да работи за МТИ.
Въпросът сега е дали Ода е настроен наистина доброжелателно към техните планове, или всичко е клопка. Ако приеме теориите им, той би могъл да им бъде от огромна полза. Но Нанги си даваше съвсем ясна сметка, че ако разкрие дори мъничка част от плановете им пред Ода и той не ги одобри, това положително би довело до крах на всичко. Какво да направи?
— За мен е ясно, че ние сме с вързани ръце до момента, в който окупационните власти напуснат страната — предпазливо започна той. — Но следейки това, което назрява в Корея, имам чувството, че американците възнамеряват да ни въвлекат в евентуалните бойки действия там.
— Така ли? — Очите на Ода се скриха под тежките клепачи — Защо?
— Според мен няма да имат друг избор, Ода-сан, Не могат без тил, а това означава много неща — униформи, превозни средства, комуникации, муниции и още хиляди подробности. Корея е много далеч от Америка, НО е близо до нас. По мое мнение, те ще бъдат принудени да изправят икономиката ни на крака и да я използват в предстоящата война.
— Това няма да е лошо.
— От една страна е така, но от друга — не — отвърна Нанги с ясното съзнание, че поема огромен риск.
— Какво искате да кажете? — Лицето на Ода беше абсолютно непроницаемо и Нанги мислено прокле меката и съвсем недостатъчна светлина от абажура над главите им.
— Ето какво, Ода-сан, — въздъхна той. — Без съмнение увеличената заетост ще подпомогне съществено нашата икономика, стокооборотът рязко ще се увеличи, ще нараснат и печалбите. Но в самата бързина на този процес — бързина, наложена от изискванията на времето, се крие и един доста опасен момент. Всички наши компании изпитват остър недостиг от капитали, едно забавяне на плащанията дори само с шест месеца означава банкрут за повечето от тях. Можем да бъдем смазани от самия бизнес…
— Още чай? — попита Ода и напълни собствената си чаша. Нанги поклати глава, убеден, че едва ли би могъл да понесе дори глътка повече от противната течност.
Ода бавно разбърка чая с филигранната сребърна лъжичка, после тихо попита:
— А как вие бихте се опитали да отстраните тази опасност, Нанги-сан?
— Мисля, че новото министерство, за което споменахте, лесно би могло да постигне това.
Това е, въздъхна в себе си Нанги. Изплюх камъчето. Дано само не започна да се потя! Успял да постигне максималната неяснота по поставения ребром въпрос, той се отпусна и зачака реакцията на Ода-сан. Следващите му ходове зависеха изцяло от нея.
— Знаете ли, млади човече, че вашият заместник-министър Шимада ще бъде остро против създаването на такова министерство?
— Той вече не е мой, Ода-сан — умело избягна капана Нанги.
— О, да, разбира се — остави чашата си Ода. — За момент забравих това.
Нанги получи своя отговор и кръвта му кипна. Внимавайки да не покаже вълнението си, той бавно каза:
— Имам чувството, че ръководството на МТИ малко прекалява с усилията да съхрани собствената си власт.
— Може би има право, Нанги-сан… Онези, които най-много се страхуват от загубата на властта, обикновено са и най-чувствителни към всяка заплаха, откъдето и да идва тя…
Ода и Йошида планират закриването на МТИ! Само по този начин може да се обясни смисълът на този разговор!
— Ако вие сте на мое място, Нанги-сан — все така тихо и спокойно продължи Ода, — кого бихте поставили начело на новото министерство за външна търговия?
Настъпи решителният миг. Нанги сам трябваше да прецени дали Ода е приятел или враг. Знаеше, че отговори ли на този въпрос, връщане назад няма.
Знаеше и друго. Не можеше да разчита на никого от МТИ, нито пък на приятелите на Макита. Колкото и голямо да бе тяхното влияние, то нямаше да бъде достатъчно за проникването му до сърцето на новата структура без благословията на Ода и Йошида.
После изведнъж се успокои, решението — твърдо и непоклатимо, зае ясно място в съзнанието му.
— Бих се спрял на Йойчиро Макита — без колебание отвърна той.
В кабинета се възцари тишина. Ода почукваше с лъжичката по плътно стиснатите си устни. После въздъхна и тихо каза:
— Заместник-министър Шимада никога не би подкрепил подобна идея.
— Той не би подкрепил и самата идея за създаването на подобно министерство — подхвърли Нанги.