— Това са съвсем различни неща, Нанги-сан. Шимада и Макита са непримирими врагове. Създаването на новото министерство е едно, оглавяването му от Макита — съвсем друго!
— Мога ли да запитам дали кандидатурата на Макита-сан би получила личното ви одобрение?
— Това сега едва ли има някакво значение, Нанги-сан. В живота има много неща, които искаме, но не можем да притежаваме. Човек трябва да умее да плува по течението, иначе ще се окаже безнадеждно далеч от брега…
Навън се смрачаваше. Нанги помисли за своите компрометиращи досиета и списъка с прегрешенията на Шимада.
— Поправете ме, ако греша, Ода-сан, но ми се струва, че процесът на прочистване при нас продължава — каза той.
— Разбира се, особено на по-ниско равнище — съгласи се Ода. — Всеки напускащ заместник-министър посочва своя наследник, а състудентите на избраника от университета сами си подават оставките, за да не поставят под въпрос авторитета му.
— Струва ми се, че на високо равнище има случаи на „мабики“ — предпазливо се обади Нанги.
— О, да — отвърна Ода. — Но те обикновено са свързани е някой голям скандал. Помня времена, в които подобни неща се подготвяха предварително… — По лицето му се появи тънка усмивка: — Имаше особено способни хора за това… — Чертите му отново се втвърдиха и той сви рамене: — Днес обаче на главите ни неизменно са окупационните власти, които надничат иззад рамото ни като ястреби… Във всеки случай старите майстори вече ги няма.
— Ако ви разбирам правилно, става въпрос за скандали, които се подготвят предварително и просто се изсмукват от пръстите, нали? — попита Нанги и сърцето му забърза ритъма си. — Дим и борови иглички, така ли?
— Сравнението ви е поетично, но точно, Нанги-сан.
Нанги направи усилие да стабилизира гласа си:
— Означава ли това, че окупационните власти няма да ни създават неприятности при един истински скандал? — попита той.
В съседната канцелария звънна телефон, приглушени гласове долетяха иззад затворената врата. Бадемовите очи на министър Ода блестяха като тъмни диаманти зад кръглите рамки на очилата.
В кабинета се настани тежко и напрегнато мълчание. Нанги имаше чувството, че тялото му е увито в топли одеяла. Беше му ясно, че резултатите от този разговор ще проличат от всяко следващо движение, жест или поглед на двамата.
— Скандалът може да означава различни неща за различните хора, Нанги-сан — обади се след известно време Ода. — Според мен всеки трябва да е наясно с него, да притежава нещо… нещо като съвсем определена дефиниция.
Нанги спря поглед върху лицето на началника си и твърдо каза:
— Позор за нашите врагове!
Изтекоха няколко напрегнати секунди, после ръката на Ода се спусна под бюрото и излезе оттам е бутилка кафеникава течност.
— Мога ли да предложа чаша бренди?
Нанги кимна и двамата мълчаливо отпиха. В съседната стая започна да потраква забързана пишеща машина.
Ода внимателно остави чашката си.
— Шимада-сан прояви голяма щедрост, като ви прехвърли при мен, Нанги-сан — меко продума той.
— А може би просто не е бил достатъчно далновиден — отвърна с необичайна за характера си откровеност Нанги.
Ода сви масивните си рамене.
— Казват, че китайците не се вслушват в думите на чужденеца просто защото не могат да повярват, че той говори техния собствен език… Шимада ми прилича на тях… — Напълни отново: чашките и добави: — Може наистина да не притежава особена прозорливост, но в замяна на това има широки връзки…
Нанги веднага схвана посоката на мисълта, му.
— Те едва ли ще му помогнат да се измъкне — твърдо отвърна той. — Хироши Шимада е проявил доста голяма алчност в качеството си на висш държавен служител.
— Надявам се, не в американски стил…
— О, не — включи се в играта Нанги. — В никакъв случай!
— Добре. Може би ще извлечем определена полза от всичко това — потърка ръце Торацо Ода. — А що се отнася до деловата страна на въпроса… надявам се, че постигнахме едно съвсем задоволително споразумение…
— Извинете ме, Ода-сан, но мисля, че трябва да обсъдим още един въпрос…
Понечил да се надигне, Ода спря и извърна безизразното си лице към Нанги:
— Какъв въпрос? Моля, говорете спокойно…
— Мисля, че трябва да уточним и моето собствено положение.
Ода се отпусна обратно в креслото, шкембето му се разтресе от смях. Първите дъждовни капки забарабаниха по широкото стъкло зад гърба му, закривайки фигурите на минувачите, които бързаха далеч долу на улицата.
— Млади човече, вече съм сигурен какво представлявате — продължаваше да се смее Ода. — Едва ли втори път ще си позволя да ви подценя! Чакайте да видим… — Дебелият показалец отново се долепи до не по-малко дебелите устни. — Ясно е, че няма смисъл да оставате тук, в палатата. Прекалено умен сте за това. Ще бъдете моето око и ухо в новото министерство. Макита-сан ще ви назначи за началник на секретариата. Там ще имате достъп до всички молби за постъпване и ще одобрявате само онези кандидати, които са предани на политиката на Макита-сан, съответно и на моята…