Макар да не го усети веднага, смъртта на оба-чама подпечата съдбата му или поне голяма част от нея. След смъртта на Готаро той беше подписал несъзнателно споразумение със собствената си същност никога да не си позволява онази упоритост, а следователно й беззащитност, с която се характеризираха техните отношения. Но чарът на оба-чама бавно и постепенно го накара да забрави за това споразумение и резултатът беше налице.
През последвалите месеци и години щеше да спи с много жени, но сърцето му нямаше да се разтвори за никоя от тях. Смъртта на единствените хора, които беше обичал в живота си, висеше в душата му като вечно ками и му напомняше, че животът може да бъде жесток и несправедлив. Разбира се, това бяха западни понятия, но въпреки това Нанги никога не успя да се примири с тяхното проклятие. Кармата му беше завършена. Борбата между абсолютния национализъм и съмненията в дъното на душата му приключи, когато се обърна с лице към християнската религия. Но до края на дните си щеше да го разяжда чувството на вина, че е приел саможертвата на Готаро, че му е липсвал достатъчно кураж да преодолее вродения си ужас от морските дълбини и да стори за Готаро онова, което в крайна сметка той беше сторил за него.
Птиците отлетяха, но присъствието на великолепната есен остана. Величественият клен беше все така красив с мантията си от ярки цветове. Гласовете зад гърба му сякаш бяха самото ками. Марико усилено приготвяше традиционните дарове за празника „цукуми“ ритуала по посрещането на пълнолунието, изпълнен със спокойно съзерцание.
Очите на Нанги се откъснаха от върха на тихо шумолящия клен и се насочиха към теменуженото небе, по което пробягваха забързани облачета, Луната скоро ще изгрее и сребърните й лъчи ще погалят това спокойно кътче, през отворената фузума бавно ще се хлъзне нежната хладина.
Книга трета
Кай хо
Пролука, поява, благоприятна възможност, светкавично проникване. Шпиони
Ню Йорк | Токио | Кий Уест | Мошино
Пролет, в наши дни
Щом я видя и сърцето му потръпна. Тя разкъса кордона от усмихнати хора, втурна се към него с широки крачки на дългите си крака и се хвърли в прегръдката му.
— О, Ник! Вече си мислех, че никога няма да се върнеш!
Той повдигна брадичката й и се взря в широко отворените й сивкавозелени очи, които понякога ставаха почти пъстри. Сега обаче не бяха такива. Яркочервените точици в ирисите лудо танцуваха, клепачите се навлажниха.
— Джъстин.
Въздишката му я накара да изгуби и последния остатък от самообладанието си, в момента, в който устните им се сляха и устата й се отвори под неговата, той усети как две топли вадички намокрят страните му. Сладкият й дъх се сля с неговия. Хубаво е да съм отново у дома, помисли си той.
— Съжалявам за края на онзи наш разговор — прошепна тя.
Край тях се блъскаха хора и той едва сега си даде сметка, че са застанали насред потока пристигащи пътници. Хвана я за ръката и бързо я дръпна встрани.
— Аз също… Имах много работа и умът ми просто беше зает с други неща.
Забеляза, че е променила прическата си. Косата й беше бухнала като лъвска грива, фините гранатови украшения сред нея проблясваха като скъпоценни камъни.
— Харесва ми — каза той, без да сваля ръката си от кръста й.
— Кое? — недоумяващо го погледна тя.
— Косата ти.
Тя се усмихна и го поведе към широките остъклени врати.
— Най-важното е, че вече си у дома! — опря глава до рамото му тя — жест, който го принуди да премести багажа си в другата ръка.
Стори му се странно, че не каза дори дума за баща си. После си представи какво им предстои и реши да се въздържа от излишни въпроси.
— Разкажи ми за новата си работа — промени темата той. — Харесваш ли я?
— Разбира се! — възкликна тя и веднага се зае да описва трите нови проекта, възложени й от Рик Милар. Някак неусетно се превърна в някогашното възторжено момиченце, в подобни моменти я напускаше обичайната свенливост, изглеждаше властно самоуверена, и съвсем зряла. А Никълъс се запита как е възможно така бързо да се промени от новата работа.
Когато млъкна, изражението й отново се промени, очите й помръкнаха. О, колко много неща можеха да изразят те, помисли си Никълъс. Не познаваше друг човек с такива способности. Надникна в тях и откри, че там отново се е настанила свенливостта, те просто молеха за неговото одобрение. Дълбоко вътре се появи онази особена хладина, която му направи впечатление още при първата им среща и която го предупреждаваше да се държи на почетно разстояние.