Едва сега откри разхлабването в своята чувственост — основната причина да кръжи около Никълъс Линеър като гладен чакал. Извикала в съзнанието си образа му на фона на екзотичния „Ян-Ян“, тя отново усети как сърцето й забързва ритъма си, мускулите от вътрешната страна на бедрата й се стягат, а душата й се бори с непреодолимото желание да влезе в контакт с него.
Подобно на онзи момент в нощния клуб, пръстите й отново се повдигнаха да докоснат скулата — сякаш искаха да се уверят, че е на мястото си. Не трябва да забравя, че всичко това й се беше случило съвсем наскоро… Все още не познаваше себе си, но вече беше време да се сближи със собствената си същност, да бъде приятелка на самата себе си. В навечерието на своето прераждане се беше заклела да го постигне, поне да се опита да го стори… Но първо трябва да приключи със започнатото. А това, включва Никълъс Линеър, о, да, включва го, и още как!
Очите на Акико широко се разтвориха. Сато и Йоки се бяха вплели върху рогозката, краищата на кимоната помръдваха край енергично действащите им тела като вълните на спокойно море, галещи пустия бряг, едновременно прикриваха и разкриваха тайнството на страстта…
Възбуденото им дишане се издигна към нея като ято гларуси, привлече я неотразимо и тя се почувства част от разгарящата се пещ на страстта им.
Видя органа на Сато — огромен и зачервен от докосването на партньорката му. Клепачите на Йоки бяха спуснати и леко потрепваха от удоволствие, меките й гърди набъбваха под мазолестите длани на Сато, главата му се плъзгаше все по-надолу и по-надолу, докато най-сетне разтворената му уста докосна горещата вътрешност на бедрата й.
Акико несъзнателно се наведе напред, от устата й се откъсна беззвучен вик, когато видя как езикът му изскача навън и докосва меката плът. Струйка топла пот се плъзна по гърба й, като змия, овлажни кимоното — едно безпогрешно доказателство за собствената й похот. Дланите й започнаха леки кръгообразни движения нагоре по широко разтворените бедра, пръстите й несъзнателно отметнаха тънката материя на кимоното и докоснаха голата плът.
Това вече не бяха нейните ръце, не, това беше езикът на Сато, който докосваше влажните бедра на Йоки с влудяваща възбуда, това бяха ръцете му, които се сключиха зад колената на момичето и вдигнаха краката му високо нагоре с едно-единствено рязко и същевременно едва доловимо движение…
Бедрата на Йоки, бедрата на Акико… Мъжът не правеше разлика между тях… Това, което й беше сторено, не можеше да наруши копринената гладкост на кожата. Но тя съзнаваше, че ако Сато може да зърне това, което се крие под нея, той положително ще отмени сватбата — нещо, което Акико не можеше да си позволи… А после? Е, после ще бъде принуден да се примири…
Устата на Сато се придвижи нагоре и покри черните къдрави косъмчета между краката на Йоки. Акико ясно видя как бедрата й потръпват от набиращия сила оргазъм. Главата на Сато потъна дълбоко във влажната пещ, Йоки се изпъна като струна, устните й се разтегнаха и оголиха белите зъби, жилите на врата й се издуха като въжета, бедрата й неконтролирано затрепериха.
В същото време пръстите на Акико разтваряха собствения й цвят, връхчетата им започнаха да правят нежни въртеливи движения в такт с движенията на Сато. Имаше чувството, че главата на Сато работи между собствените й бедра, но това чувство беше половинчато, нещо не му достигаше… Приличаше на лек напоителен дъждец, а на нея й трябваше мощен порой, огромна приливна вълна, която да я вдигне във въздуха и да я запрати в бленуваните обятия на екстаза…
Но тази вълна не идваше и тя усили натиска на пръстите си. Върховете им потънаха дълбоко навътре, пронизаха меките краища на пламналото влагалище и докоснаха клитора.
Сато вдигна глава, гърдите му бурно се повдигаха и отпускаха. Огромната му мъжествена фигура се изви над гъвкавия стан на Йоки, снагата й падна върху лицето на момичето и то заприлича на странно гримиран шут.
Тя го притегли нагоре, притисна се в него, после бедрата й се вдигнаха високо нагоре, а въздухът изсвистя от гърдите й едновременно с мощното му проникване. Бялата овалност на гърдите й започна да потръпва в унисон с чувството на разкъсващо удоволствие, което пронизваше тялото й.
О, колко много мечтаеше Акико за това чувство! Тялото й просто плачеше да усети как вълната на всемогъщия прилив набира сили в морските дълбини, издига се и започва да я покрива с плащ, по-черен от безлунна нощ, прогонва всички мисли от съзнанието й, премахва болката, изтрива спомени и видения, впръсква в тялото й вибриращо, неподлежащо на слово удоволствие.