Кагами тръсна глава, за да я прочисти от всякакви корейци, Тоширо и останалите отрицателни емоции. Денят беше започнал зле, но той беше твърдо решен да го завърши добре.
От тръбата с леко прокашляме изскочи нов облак гореща пара и бавно изпълни помещението. Температурата рязко се повиши и Кагами започна да се поти. Беше забравил да се поохлади на душа, преди да влезе тук. И за това трябваше да благодари на Тоширо.
Това е положението, няма що — отново поклати глава той и кръстоса ръце на корема си. Направи му впечатление, че напоследък там се е събрала доста излишна мас. Може би няма да е толкова зле да се поизпоти допълнително. Затвори очи и се отпусна.
Вратата се отвори. Кагами не вдигна клепачи, макар да почувства ясно краткото намаляване на нетърпимата жега, също и моментното изтъняване на влажния въздух. После отново потъна в облаците гореща пара.
Не си зададе въпроса кой е влязъл. Тук по всяко време на денонощието, дори и късно през нощта, когато цялата сграда е празна, влизаха и излизаха членове на ръководния екип на компанията. Те рядко разговаряха помежду си, тъй като добре разбираха, че всеки търси възстановяване на силите си и спокойствие.
Кагами усети чуждото присъствие, леко и едва доловимо — присъствие на сянка. Нещо го накара да отвори очи. Не можа да определи какво е то — вероятно беше незабележимата промяна в обстановката.
В другия край на помещението се мярна силует, облаците пара размиваха формите му. Той се размърда и пристъпи напред с меки, едва доловими движения, Кагами изпита усещането, че това наистина е само силует, лишен напълно от, плът и кости. Избърса потта от очите си и изпита абсурдното желание да се ощипе, за да разбере дали не е задрямал в горещия и влажен покой на сауната.
Защото силуетът несъмнено принадлежеше на жена. Изключено! Не може да бъде! Дори слепите тайвански масажистки нямаха право да влизат тук.
Изхълца, челюстта му увисна от изумление. Сред облаците пара бавно изплува окосмен женски чатал, по къдравите му косъмчета проблясваха като перли ситни капчици влага. Но това е чудовищно, възмути се той от дъното на душата си. Какво грубо нарушение на протокола! Ще трябва да информирам Сато-сан!
Голите бедра с олюляване се приближаваха, Кагами усети, как долната част на корема му бавно започва да се стяга. В това движение имаше нещо изключително еротично, липсата на всякаква показност в него още повече подчертаваше непринудената му сексуалност. Сякаш съществуваше сама за себе си, огряваше по странен начин изпълнената с пара стаичка. Кръвта на Кагами се сгорещи въпреки волята му, пенисът му бавно започна да наедрява.
Едновременно с това съзнанието му продължаваше, да крещи своите безмълвни протести, още повече усилени от непознатото, но въпреки това ясно усещане, че волята му е готова да отстъпи пред похотливото желание.
Вече виждаше по-голямата част от тялото, високите конусообразни гърди с натежали от възбуда зърна, плоския, леко извит корем. В опит да прикрие ерекцията си той мушна ръце между бедрата си, разтреперан и смутен. Точно в този миг в главата му за пръв път прозвучаха предупредителни звънчета. Жената спря пред него, изпъна гръб и протегна крак напред. От него капеха малки бисерни капчици. Кагами неволно се наведе напред, за да види по-добре най-прекрасната извивка, създадена от ръцете на Твореца.
Хлъцна и започна да се дави в собствената си слюнка. От нервно свития му стомах се надигна горчива струя, над втрещеното му съзнание се спусна бяла пелена. Очите му се пулеха по посока на меката плът между леко разкрачените й бедра. Натежал от желание, пенисът му леко потръпваше.
После погледът му бавно се плъзна нагоре, върху лицето му продължаваше да лежи изражението на смаяно вцепенение. Срещна чифт блестящочерни и загадъчни очи, надничащи иззад ветрило, обагрено в ярки златисти, червени и черни тонове.
— Коя си… — преглътна той, с мъка намирайки гласа си.
Ветрилото се раздвижи и изчезна встрани, под него се показа меката й усмивка. Прекрасно лице, неволно въздъхна в себе си Кагами. Лице, очертано от изтънчените линии на младостта и красотата. После душата му изведнъж потръпна и се сви, в очите му проблесна призракът на познанието, красивото овално лице пред тях бавно започна да се превръща в демонична маска.
— Ти? — викът бликна като гейзер от широко отворената му уста.