Ветрилото светкавично се спусна надолу, ръбът му влезе в болезнено съприкосновение с лицето на Кагами, завъртян в последния момент от майсторското движение на деликатните пръсти. Потната кожа се разцепи, ръбът с лекота проникна до костта.
Тялото на Кагами се сви, но с голямо закъснение. Ударът на тънкото острие беше нанесен неочаквано и с изключително майсторство, всичко протече с такава смайваща бързина, че той почти не усети какво става.
Първата му мисъл беше да прикрие слабините си и по тази причина съпротива почти липсваше. Великолепното позлатено ветрило проблесна отново, после още, още… При всяко проникване на острото като бръснач, късче стомана в тялото му Кагами надаваше болезнен вик, но ръцете му упорито отказваха да напуснат топлата хралупа между бедрата му.
Голият торс на жената се люшкаше над него като нежен бриз през горещ летен ден. Стаичката постепенно се изпълни с меките и неясни форми на тялото й, те сякаш изместиха напълно светлината и въздуха… Кагами изпита усещането, че тези форми засмукват самия живот, всичко край тях се овъглява от черна празнота.
Тялото му се сви и бавно започна да се свлича към пода, стрелите на болката го пронизваха като трасиращи куршуми. Очите му с ужас се спряха върху локвата кръв около него, гърдите му потръпваха от тежките удари на сърцето; сгушен между шепите му, пенисът бързо се сви и спаружи.
Ветрилото отново просвистя във въздуха, очите на Кагами се изблещиха, устата му се разкриви. Стоманеното острие разсече адамовата му ябълка и се заби дълбоко в прешлените на врата му.
Душата му истерично пропищя, съзнанието му най-сетне разкри крайната цел на това неочаквано нападение. Ръцете му се вдигнаха нагоре, пръстите му отчаяно се мъчеха да отблъснат безмилостното острие. Ветрило? Нима това е ветрило? С този въпрос в по-мътеното си съзнание Кагами се изправи и задраска по гладките плочки на стената, главата му неконтролирано се люшкаше. Да избяга, да избяга колкото е възможно по-далеч от този ужас, да спаси живота си!
Проблемите с жена му и Тоширо изведнъж му се видяха жалки и смешни. Господи, колко са тривиални, когато човек ги сравни с борбата за живот! За живот! Не искам да умра, помощ, пропищя душата му.
Ръцете му се свиха в юмруци и той се опита да връхлети върху своята нападателка. Но нямаше опит, пред очите му изведнъж изплува блестящата гледка на това, което беше зърнал между бедрата й, ръцете му безсилно се отпуснаха. Знаеше какво представлява тя, макар логиката и традициите, залегнали дълбоко в душата му, да крещяха противното.
Знаеше и с какво го държи, имаше чувството, че никога няма да се събуди от този ужасен кошмар. Въпреки това продължаваше да се съпротивлява, в душата му продължаваше да потрепва надеждата. Той се вкопчи в нея, придържаше я до гърдите си, опиваше се от чувството, че все още съществува.
После острието от закалена стомана отново проблесна, нищожното количество кислород, достигащо до дробовете му през прерязаното гърло, бавно отлетя. Кръвта му кипна и започна да се оттича в небитието, дробовете му отчаяно се издуха в търсене на глътчица въздух. Но получиха огромна порция въглероден двуокис, която светкавично запълни фибрите им, а след това и цялото му същество…
Клепачите на Кагами потрепнаха, очите му се обърнаха в орбитите си. В последния миг отново зърнаха страховития образ на жената, безчувствените му пръсти се хлъзнаха по влажното й от пот тяло — като пръстите на дете, което рови в пясъка. Съзнанието му направи последен опит да се съпротивлява, без да си дава сметка, че тялото, което обитава, вече е поело към мрачните и непрогледни дълбини на смъртта.
Последната капчица сила в това тяло Кагами вложи в изпълнен е горчива омраза поглед, насочен в безстрастното лице над главата му. Тръпките на яростта се сляха с предсмъртните конвулсии, пръстите му спазматично се свиха.
Но това беше един безсилен жест, тъй като долната част на стомаха му експлодира, очите му се извъртяха навътре, бялото в тях безсмислено се втренчи в плочките, по които бавно криволичеха кървави вадички, събиращи се в поточета и поемащи към канала и вече опразнената стаичка.
Нанги стана и се отдалечи от заседателната маса с вдървената си походка. Това беше сигнал за прекъсване на преговорите.
Томкин тежко се надигна и излезе, а Никълъс бавно се приближи до един от високите прозорци, които гледаха към Шинюку. Ситни капчици дъжд се спускаха над гората от чадъри долу, отнасяха и последните остатъци от нежните вишневи цветчета и ги превръщаха в ситен прах, стелещ се по алеите на парка.
Погледът му уморено пробяга по градската панорама, погълната от тежкия влажен покров. В продължение на три часа и половина бяха водили тежка и безкомпромисна, битка. От едната страна на барикадата бяха Сато, Нанги, Суцуран — юристът на компанията им и дясна ръка на Сато, подкрепяни от трима началници на отдели, от другата — Томкин, той самият и Грейдън, юридически съветник на „Томкин Индъстриз“. Работното време, беше свършило и тълпи от хора бързаха: да се приберат у дома или се насочваха към мястото на вечерните си срещи по ярко осветените улички на Токио.