Но тук горе, в просторните офиси на Сато, оживление липсваше. Никълъс едва чуто въздъхна. Понякога дори и на него му идваше до гуша да преговаря с японците. Явното им нежелание да вземат каквото и да било решение често се демонстрираше прекалено силно, въпреки че беше просто част от тактиката им за водене на преговори. Търпението си е търпение, но Никълъс все по-често си мислеше, че седмици, а дори и месеци след днешния ден Сато и Нанги ще продължават да премислят и преработват онези точки от споразумението им, по които бяха постигнали съгласие още през първия час на преговорите.
Преди около час тримата началници на отдели на „Сато Петрокемикълс“, всичките с ранг на вицепрезиденти — Оито, отговарящ за недвижимото имущество на компанията, Кагами — по финансовите въпроси, и Сосуро — по въпросите на проучвателната дейност и развитието, поднесоха учтиви извинения и се оттеглиха с многобройни поклони. В душата на Никълъс се появи надеждата за успешно приключване на преговорите, по-скоро на техния предварителен етап. Той ясно видя дискретния знак на Сато и повярва, че японците, който винаги се чувстват по-удобно в обкръжението на многоброен екип, най-сетне са решили да преминат върху съществената част на разговорите — а това е момент, в който те не искат да има излишни свидетели.
За съжаление не стана така и разговорът се завъртя отново около основните различия между преговарящите страни. Първото от тях беше финансовото участие на „Сфинкс“ и „Нипон Мемори“, докато второто, за което Никълъс нямаше никаква предварителна информация, се оказа доста по-сложно и заплетено.
То се отнасяше до мястото, където трябваше да бъде построен новият завод на „Сфинкс-Сато“. След почти година и половина задълбочен анализ на производствени разходи, сравнения на строителни програми, метеорологични данни и транспортни възможности Томкин беше стигнал до заключението, че заводът трябва да се построи в Мисава, върху земя, която е собственост на японския концерн. Единственият им съсед в това малко градче, разположено в северозападния край на Хоншу — най-големия японски остров, щеше да бъде една база на американската армия.
Но още в началото на преговорите Сато подчерта, че тази земя е определена за разширение на „Нива Майнинг“, една от дъщерните фирми на компанията.
И преговорите влязоха в глуха линия още преди да са започнали. Никоя от страните не отстъпваше, накрая Никълъс изпита чувството, че ще полудее. В друго време би бил напълно уверен, че търпението му ще ги доведе до успеха, но сега — със Сато и Нанги насреща си, не беше толкова сигурен. В главата му ясно се беше запечатал разговорът с Томкин, проведен малко преди да се качат в лимузината, изпратена им от Сато.
Направи му впечатление бледото и уморено лице на Томкин, но онзи само махна с ръка:
— Настинка и нищо повече! Дори и ти, железният мъж, няма да си розовичък като новородено, ако ти се наложи да прекараш цяла нощ в кенефа, разкъсван от отвратителна диария!
— Каквото и да става там, трябва да запазиш спокойствие — предупреди го Никълъс. — Те ще правят всичко възможно да бавят топката, ще си чешат езиците до безкрайност, само и само да ни изнервят… Целта им ще бъде да ни накарат да свалим гарда, за да надникнат в изградената ни стратегия. Освен това ще искат да разберат точно докъде могат да ни притискат. Преминаването отвъд тази граница би било срам за тях! — Сви рамене и приключи: — ОПД, това е всичко…
Посивялото лице на Томкин се доближи до него и в ноздрите го удари тежкият му дъх, очевидно предизвикан от куркащите на гладно черва.
— Значи трябва да направиш нещо срещу тези ОПД, или „обикновени процедурни действия“, както ги наричаш… Пет пари не давам как ще го постигнеш, трябва ми резултатът! Не съм от онези захаросани типове, които пристигат в Япония с шапка в ръка и смирено се молят да им дадат разрешение за работа!
— Отлично. Значи трябва да бъдем търпеливи и да чакаме. Излишно е да ти напомням, че тук търпението е всичко. Те никога не могат да разберат, че някакъв си чуждестранен сатана може да притежава подобно качество! Не се безпокой, ще изтръгна от тях това, което ти е необходимо.