— След като не можете да ни предложите по-конструктивен вариант, аз мисля, че наистина ще е най-добре да отложим тези разговори за по-добри времена — кимна Никълъс. В този отговор преднамерено заложи на объркването на противника, тъй като изведнъж се съюзи с мечката и притисна язовеца до стената.
— Имам чувството, че едно прекъсване само ще затвърди противоположните ни становища — спокойно промълви Сато. — И това несъмнено ще направи следващите ни преговори още по-трудни.
— Мисля, че никой от нас не желае конфронтация — внимателно отвърна Никълъс. — Ние пристигнахме тук, за да сключим една взаимноизгодна сделка… — Направи пауза, очаквайки Томкин да го подкрепи с декларация за спешното производство на новия чип. Но онзи мълчеше и той продължи: — Вече всички сме убедени, че съвместното предприятие „Сфинкс-Сато“ трябва да се създаде незабавно… Трябва да ви уведомя, че около най-големите ни предприятия в Кънектикът и Силиконовата долина вече се наблюдава известна… известна подмолна дейност. Откровено казано, ситуацията там доста прилича на вашата тук, в Япония. Не сме сред най-големите производители, но разполагаме с огромен потенциал за растеж. Днес все още сме в сянката на три-четири гигантски корпорации, които през последните пет години буквално се отказват от половината си печалба, само и само да се доберат до тайната на нашия T-PRAM.
— Едва ли очаквате, че точно ние ще ви помогнем да решите проблемите си по опазването на тази тайна — захапа въдицата Ишии. — Особено след скандалите през последните две години! — Имаше предвид опитите на няколко от най-големите японски компании за производство на компютри да извършват промишлен шпионаж в Силиконовата долина.
— Разбирате ме погрешно — преднамерено остро отвърна Никълъс. — Искам да кажа, че след като сме обект на промишлен шпионаж в самата Америка, трябва и тук да очакваме същото! Доколкото разбирам, освен Мисава — по наше общо мнение най-подходящото място за новия завод, ако, разбира се, вече не сте хвърлили прекалено много средства за разширението на „Нива Минерал Майнинг“ — ние разполагаме с малка, но достатъчна за целите ни площ в сърцето на индустриалната зона Кейьо, префектура Шиба.
Ишии кимна с глава. Беше едър като мечок, с груби, но правилни черти на лицето, блестяща къса коса и умни кафяви очи. Мускулестите му ръце и гърди издуваха до пръсване официалното сако.
— Там е най-подходящото място — потвърди той.
Нанги тънко се усмихна, усещайки накъде бие този гайжин.
— Ишии-сан е напълно прав — взе думата той. — Както знаете, Кейьо е изградена изцяло върху огромни насипи, отнети от Токийския залив. Намира се близо до центъра на града, а следователно и до централата и останалите предприятия на „Сато Петрокемикълс“. Лесният достъп и удобният транспорт опростяват строителството и до голяма степен компенсират по-високата цена на самия терен.
След тези думи се отпусна назад, очевидно доволен от насоката на разговора.
Единствен Никълъс успя да долови това доволство, изписало се само за миг върху безстрастното лице на банкера. Изчака мълчанието да се проточи малко по-дълго от необходимото, после се приведе напред и каза, обръщайки се предимно към Нанги:
— Точно това най-много ме притеснява — близостта на Кейьо до Токио. Прибавена към факта, че заводът ни ще бъде обкръжен плътно от най-големите ни конкуренти, тази близост ме изпълва с чувство на огромна тревога!
— Концернът на Сато-сан няма да е в състояние да прибягва до услугите на специална охрана, а и ние не искаме това. Разходите ще бъдат прекалено високи, а и самата дейност на охраната ще се окаже пречка пред високата ефективност на новото предприятие. За разлика от всичко това Мисава, едно малко северно градче, отдалечено на стотици километри от най-близкия промишлен център, ни предлага за съседи само „Нива“ и една американска военна база. Не виждам коя от двете би представлявала някаква заплаха за тайните на чипа T-PRAM.
Хвърли кратък поглед към листовете хартия пред себе си, сякаш там се съдържаше неочакваното предложение, което се готвеше да направи.
— Що се отнася до земята, която евентуално ще отстъпи „Нива“, господа, аз имам удоволствието да ви съобщя, че мистър Томкин е готов да финансира покупката на нови терени в полза на тази компания, която, след евентуалното ни обединение, също ще бъде обект на специално внимание от наша страна просто защото ще е част от дейността на партньора ни.
Разтвори ръце и с удоволствие се вгледа в застиналите от смайване лица на събеседниците си.
— Едва ли има по-достойно и почтено…