— Господи Исусе! — възкликна Томкин, видял трупа, проснат върху покритата с плочки пейка.
— Пазете се от кръвта — предупреди ги Сато и всички спряха на прага. — Кагами-сан е бил открит секунди преди госпожица Йошида да прекъсне нашите преговори.
Нанги леко се поклащаше на бастуна си и мълчеше.
— Виждате ли лявата му буза? — попита Сато.
Томкин премести поглед върху лицето на домакина, касапницата в малкото помещение очевидно му беше дошла твърде много.
— Съвсем не изглеждате съкрушен — язвително от, беляза той.
— Човекът е мъртъв, Томкин-сан — извърна се към него Сато. — Карма. Не мога да го върна… Но той беше при нас дълго, много дълго време и положително ще ми липсва. В тази страна ние оценяваме по достойнство уединението на скръбта.
Томкин пъхна ръце в джобовете си и се обърна встрани.
Сато бавно отмести поглед от трупа и тихо попита:
— Линеър-сан?
Никълъс не беше се помръднал от момента, в който влезе в сауната и видя трупа. Очите му веднага бяха привлечени от лявата буза на нещастника.
— Прилича ми на йероглиф — каза Сато и гласът му странно прокънтя в тясното пространство.
— Виждам кръв и нищо друго — възрази рязко Нанги. — Бил е пронизан поне десетина пъти.
Никълъс мълчаливо пристъпи по влажните плочки. Навсякъде беше пълно с малки розови купчинки пяна, но той се движеше толкова внимателно, че нито една от тях не се пръсна. Томкин си спомни, че го беше виждал да се придвижва така само веднъж — през нощта, в която Сайго беше дошъл да го убие.
Ръката на Никълъс се стрелна с почти неуловимо за окото движение, между пръстите й се появи кърпичка. Наведе се напред и внимателно избърса полусъсирената кръв от бузата на Кагами.
— Наистина е йероглиф — рече Нанги и въздухът напусна гърдите му с ясно доловимо свистене. — Изписан с туш.
— И какво означава? — любопитно го погледна Томкин.
— „Ву-шинг“ — отвърна Никълъс, все още без да вярва на това, което виждат очите му. Кръвта блъскаше в слепоочията му като чук по наковалня, зави му се свят.
— Стар китайски йероглиф — поясни Сато. — Много стар. Не мога да си спомня какво означава.
Никълъс се обърна, лицето му беше пребледняло.
Откъсна очи от злокобния йероглиф с видимо усилие, в ретината им остана дълбоко запечатан зловещият блясък.
— „Ву-шинг“ означава цяла поредица от ритуални наказания — обясни той, като бавно местеше поглед по присъстващите. — Законът на китайските престъпници.
Настъпи тишина, очите на Сато бавно се изместиха от лицето на Никълъс и се върнаха върху сгърченото тяло на доскорошния помощник и приятел. Когато отново вдигна глава, в тях се четеше мъчителен въпрос.
— Това не е всичко, нали? — прошепнаха пресъхналите му устни.
Никълъс тъжно кимна. Никога не беше му минавало през ум, че ще се наложи да говори на тази тема. Погледна отново към знака върху човешката плът — ужасен и някак подигравателен, после поясни:
— Това е „мо“, татуировка на лицето — първото от серията жестоки наказания, които се изучават в школата „Теншин Шоден Катори“… — Лицето му се сгърчи, той се извърна към стената и тихо добави: — Школата за подготовка на нинджи, в която съм се обучавал и аз…
Телефонът звънна миг преди Никълъс да тръгне към стаята на Томкин. Връзката беше лоша, гласът на Джъстин звучеше със странен металически тембър и той изпита чувството, че са разделени от седмици.
— Липсваш ми, Ник. Без теб Уест Бей Бридж е съвсем различен. Бих искала да съм в чужбина заедно с теб.
— Япония не е чужбина — отвърна, без да мисли той. — Тук е съвсем като у дома.
— Дори сега, след толкова години?
Долови нескритата уплаха в гласа, но вече нищо не можеше да стори.
— Душата ми е на японец — рече. — Казах ти го, когато се срещнахме за пръв път… Външно може би съм син на баща си. Но вътре… Вътре в мен живее едно ками, живее съдбата на мама. Вече нищо не мога да направя, за да го забравя, а и не искам…
Настъпи кратко мълчание, тихото жужене на неспокойните жици не беше в състояние да скрие развълнуваното й дишане.
— Няма да пожелаеш да останеш, нали? — Гласът й беше тъничък, като на дете.
— За постоянно? — засмя се Никълъс. — Не, за Бога! Откъде ти хрумна подобна мисъл?
— Ник, нека да дойда при теб! Още довечера мога да взема самолета. Обещавам да не ти се пречкам, просто искам да съм по-близо до теб, да мога да те докосвам!
— Това просто не е възможно, Джъстин — нежно промълви тон. — Затрупан съм с работа, няма да имам никакво време за теб.
— Дори вечер?