— Тук не се работи от девет до пет.
— Харесвах те повече, когато не работеше…
— Но сега съм по-щастлив, Джъстин.
— Нека да дойда, Ник! Няма да…
— Изключено. Скоро ще си бъда у дома. Свиренето на жиците се засили, изведнъж заприлича на воплите на неспокоен дух.
— Истината е, че съм уплашена, Ник. Сънувам все един и същ сън, натрапчив като поличба… Страх ме е, че ще ти се случи нещо ужасно и аз ще остана… — Гласът й заглъхна, после задавено добави: — Няма да има никой…
— Джъстин — меко и настоятелно започна той. — Всичко е наред и ще бъде наред. Ще се оженим веднага след като се прибера. Нищо не може да ни попречи. — Мълчание Той отхвърли с усилие на волята мислите за неотдавнашното убийство. — Джъстин?
— Чувам те — гласът й беше толкова тих, че той трябваше да напрегне слуха си докрай.
— Обичам те — рече, после бавно окачи слушалката.
Можеше ли да каже нещо повече? От време на време нейната ирационалност просто не подлежеше на контрол. Нощни кошмари, фобии. Ужас от тъмнината. Всичко това му беше толкова чуждо, че трудно можеше да разбере съществуването му у другите.
— Ник, какво става тук, дявол да го вземе? — Томкин се беше облегнал на вратата между спалнята и просторната баня, лицето му беше все така сиво. — Дойдох в Токио да подпиша договор за сливане с голяма японска компания, но изведнъж се оказвам забъркан в някакво налудничаво ритуално убийство! За подобно нещо бих могъл да отскоча и до Южна Калифорния!
Никълъс леко се усмихна на мрачния му хумор и се отпусна върху ръба на широкото легло. Намираха се отново в „Окура“, не бяха хапвали нищичко от сутрешната закуска насам, а за Томкин тя се състоеше единствено от чай и препечена филийка която между другото веднага беше повърнал.
— Първо да хапнем — предложи Никълъс. — Има време за приказки.
— Как да няма — промърмори Томкин и с олюляване се върна в спалнята. — Изглежда знаеш доста за това… как го каза?
— Ву-шинг.
— Тъй, тъй… Я ми обясни за какво става въпрос, след като си такъв специалист!
— По традиция съществуват пет вида наказание, всяко от които е определено за даден вид престъпление — започна бавно Никълъс и прокара ръка през косата си. — Различават се по степента на своята жестокост.
— Но какво общо имат те със „Сато Петрокемикълс“?
— Не зная.
Известно време Томкин го гледаше през полуспуснатите си клепачи, после бавно се приближи до гардероба и извади оттам чифт избелели джинси и синя памучна риза. Пъхна крака в безупречно лъснатите, шити по поръчка мокасини, после рече:
— Сигурно си гладен като вълк…
— А ти не си ли? — вдигна глава Никълъс.
— Честно казано, повдига ми се само от вида на храната. Не се учудвам, тъй като все още имам треска… Ще я оставя да отзвучи. — Направи кратка пауза, после заядливо подхвърли: — И не ме гледай така! Напомняш ми за майка ми! Чувствам се отлично!
Иззвъня телефонът и Томкин вдигна слушалката. Произнесе няколко тихи фрази, после затвори.
— Крейдън. Иска разрешение да отскочи до Мисава, там служи синът му… Военен пилот е, един от тези, които ще изпитват новите Ф-20, току-що пристигнали на японска земя. Според мен Крейдън малко се притеснява от този факт.
— И е напълно прав — поклати глава Никълъс. — Базата в Мисава е на някакви си 375 мили от Владивосток и тихоокеанското крайбрежие на Съветския съюз…
— И какво от това? — недоумяващо го погледна Томкин.
— Ф-20 са свръхзвукови изтребители бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие, и руснаците никак не са щастливи от присъствието им тук — поясни Никълъс. — Това е причината, поради която напоследък се наблюдава трескава военна подготовка от тяхна страна, особено на Курилите.
— Къде?
— На Курилските острови. Малък архипелаг северно от остров Хокайдо, където през 1976 година се проведоха зимните олимпийски игри… На практика представляват връзка между Япония и югоизточната част на съветската империя. Винаги са били част от Япония, но след Втората световна война преминават във владение на руснаците… Разбира се, японците си ги искат обратно и твърдят, че завземането им е било незаконно.
Никълъс се изправи и продължи:
— Според последните информации в момента на Курилите е струпана 40-хилядна руска армия, а ескадрила от дванайсет свръхзвукови МИГ-21 е заменила старите, далеч по-несъвършени МИГ-17, които явно не могат да се сравняват с Ф-20. На един от островите руснаците имат модерна военновъздушна база… На Еторуфу, или Итуруп, както го наричат те…
— Информиран си изключително добре!
— Става въпрос за Япония, Томкин — отвърна с равен глас Никълъс. — Следователно ме интересува. Положението е доста напрегнато и Крейдън е напълно прав да бъде загрижен. Надявам се, че ще го освободиш за уикенда. Утре сме на сватба, а преговорите няма да бъдат възобновени преди понеделник…