— В момента вероятно си запазва място за самолета — язвително отвърна Томкин. — Надявам се, че нямаш нищо против, нали?
— Ще бъдеш доволен, че си му позволил да види сина си. Особено, ако, не дай Боже, момчето не се завърне от изпитанията…
Млъкнаха. Телефонът рязко издрънча, но никой не прояви желание да вдигне слушалката. След малко звъненето престана, а в долната част на апарата замига червена светлинка.
— Веднъж май ти споменах за баща ми — тихо започна Томкин. — Страшен мръсник, не мога да ти опиша колко съм го мразил на моменти! — Прилепи дланите си една до друга като при молитва и развълнувано добави: — Но въпреки това го обичах, Ник! Обичах го, независимо от всичко, което беше сторил на майка ми и мен! Той беше моят баща, разбираш ли?
Въпросът беше по-скоро риторичен и Никълъс премълча.
— Допускам, че с течение на годините все повече започвам да му приличам — въздъхна Томкин. — Някога подобна мисъл би ми се сторила абсурдна, но след толкова време… — Гласът му се превърна в шепот: — Времето има способността да променя хората… Помниш онзи Крис, нали? — Джъстин сигурно ти е говорила за него… Последният й приятел, преди да те срещне… Най-големият мръсник от цялата групичка! Готин и лъскав, съблазнил я без никаква трудност и я накарал да се преместя в Сан Франциско. По онова време тя все още живееше под истинското си име Томкин… — Очите му не можеха да си намерят място, неудобството му беше съвсем ясно. — Бях й отпуснал щедра месечна издръжка, много щедра. Вероятно за да изкупя онова гадно чувство на вина, което ме обзема винаги когато си спомня как й обръщах внимание само когато ми е удобно…
Връзката им беше на чисто сексуална основа, шибаха се като зайци… Така поне мислех аз… Джъстин започна да ми иска все повече пари. Накрая, бях принуден да наема детективска агенция, за да разбера какво, по дяволите, става там. След две седмици се качих на самолета си и отидох на място. Предоставих на скъпата си дъщеричка всички неоспорими доказателства, а после я натоварих на самолета заедно с парцалките й и я прибрах у дома, без дори да изчакаме завръщането на Крис.
Дишането на Томкин видимо се затрудни, тялото му потрепваше под напора на чувствата.
— Онова лайно харчеше моите пари! — Очите му ядно проблеснаха, после тръсна глава и намусено се поправи: — По-скоро парите на Джъстин… И знаеш ли за какво? За доставка на кокаин! Беше не само пласьор, беше и наркоман! Освен това не минаваше ден, без да й изневери… — От устата му се откъсна звук на пределна погнуса. — Въпреки това тя ме намрази… Страхотно, забавно, нали? Той бавно я убиваше със своите изневери, е лудостта си… Често я пребиваше от бой… — Гърлото на възрастния мъж се стегна, ръката му несъзнателно приглади овлажнилата коса. — Но сега тя има теб, Ники… А това е най-важното…
През цялото време на тази неочаквана изповед очите на Томкин не напускаха лицето на Никълъс. Беше несъмнено прозорлив човек, с остър и аналитичен ум. Нетърпимостта по отношение на чуждестранните обичаи и липсата на необходимата доза търпение съвсем не омаловажаваха този факт.
— А сега е твой ред — меко продума той. — Нещо те мъчи и аз искам да разбера какво е то. — Макар да бяха произнесени тихо, тези думи натежаха от силата на духа му, една позабравена през последните дни и седмици сила. — Най-добре е да ми разкажеш всичко — бащински добави той. — Имам странното чувство, че то е пряко свързано с онова „во чинг“, или както се казваше там…
— Томкин…
— Имаш задължения към мен, Ник. Трябва да ми кажеш какво знаеш… Всичко!
— Надявах се да не стигаме дотам — въздъхна Никълъс.
— Но защо, за Бога? Имам право да зная, след като съм си сложил, главата на дръвника!
— Така е — кимна Никълъс, после го погледна право в очите: — Работата е там, че не разполагам с нищо определено, не мога да боравя с хладните цифри и факти както одеве — когато говорехме за съветското военно присъствие на Курилите… В случая се сблъскваме с една легенда, това за Япония е напълно нормално…
— Легенда ли? — От устата на Томкин се откъсна кратък, напрегнат смях. — Какво, да не би да започва филмът на ужасите? — Шеговито наостри слух: — Господи, Ник, наистина чувам вълчи вой! Тази нощ сигурно има пълнолуние. Най-добре да си останем у дома и да провесим чесъна!
— Стига! — сряза го Никълъс. — Именно заради подобна реакция предпочитах да не ти разказвам нищо!