Фактът, че сред многото офицери на борда бяха извикали именно него, беше ново и ясно потвърждение за предопределението на съдбата. Макар и против тази война, той беше предан на Япония с цялата си душа. Тревожеше се единствено от мисълта за поражението, надяваше се не всичко да е загубено, вярваше в съществуването на нова стратегия, която да ги измъкне от безнадеждното положение.
Почука леко по бялата врата на капитанската каюта и влезе. С изненада видя, че Готаро е вече там.
— Моля, седнете, майоре — покани го капитан Ногучи след размяната на традиционните поздрави. Нанги се настани в свободния стол до Готаро.
— Познавате майор Сато, нали? Добре — стоманеносивата глава на капитана одобрително кимна, на прага се появи стюард с поднос в ръце. Върху него димяха малки чашки със саке. Стюардът ги постави върху писалището и безмълвно излезе.
— Вече сме средата на март на една година, която за наше съжаление вероятно ще се окаже последната в тази война. — Гласът на Ногучи беше тих и спокоен, но очите му зад очилата с голям диоптър изпитателно се местеха по лицата на Готаро и Нанги.
Беше едър и силен мъж, от когото се излъчваше енергична самоувереност. Под рошавите вежди проблясваха умни очи, устата му беше широка и решителна, ушите му странно стърчаха от гъстата сива четина на главата.
— Според европейския драматург Шекспир това време на годината е злокобно — усмихна се Ногучи. — Поне такова е било за Юлий Цезар… — Ръката му с дълги и деликатни пръсти легна върху плота на писалището: — А може би ще се окаже злокобно и за съюзниците.
За разлика от повечето висши офицери той имаше навика да гледа събеседниците си право в очите и Нанги инстинктивно почувства, че именно на това се дължи доверието, с което се ползваше сред подчинените си.
— През следващия месец родината ни отново ще се покрие с прекрасните цветчета на цъфналите вишни. — Очите му въодушевено заблестяха: — А врагът заплашва да ги унищожи, заедно е тях и народа ни! — Гърдите му развълнувано се надигаха и отпускаха под напора на чувствата.
— В този момент, господа, нашийте техници подготвят за вас един по-различни вишневи цветчета… Виждам вашето объркване, нека ви обясня за какво става въпрос.
Стана, излезе иззад бюрото и започна да крачи напред-назад из тясната кабина, сякаш енергията на тялото му беше твърде голяма, за да го държи в седнало положение.
— На борда имаме точно сто и петдесет самолета. С изключение на един всички са бомбардировачи „Мицубиши“, модел G-4 M-2. Същите, които кой знае защо врагът нарича „Бета“.
Юмрукът му се стовари върху бюрото и малките чашки подскочиха върху подноса.
— Вече едва ли ще ти нарича с това пренебрежително име! Край! И знаете ли защо? Защото разполагаме с „Ока“! — Обърна се към двамата офицери и поясни: — Един от нашите „Мицубиши“ е модифициран, под тялото му е прикрепен втори, по-малък самолет. Това е едноместен моноплан е дължина около шест метра и разпереност на крилете малко над четири.
— „Ока“ е конструиран така, че да започне самостоятелен полет на височина осем хиляди метра, до която ще бъде издигнат от самолета-майка. След отделянето си от тялото на бомбардировача той ще бъде в състояние да лети около осемдесет километра със средна скорост четиристотин километра в час. При поява на целта пилотът спира трите двигателя, работещи с ракетно гориво — скоростта ще е вече близо хиляда километра в час.
Изправен пред тях, Ногучи ги гледаше с блеснали очи и зачервени от вълнение скули.
— В продължение на девет секунди машината ще има огромна тяга — истински снаряд! — Главата му рязко се вдигна, очилата му развълнувано проблеснаха: — А после… После вие ще се превърнете в меча на възмездието и ще пробиете дълбока пробойна в корпуса на американския кораб!
Нанги и до днес си спомняше, че Ногучи не ги попита дали разбират за какво става въпрос. Но и без това им беше ясно — „Ока“ е жива торпила, а пилотът в нея я превръща в ракета, която не може да пропусне целта си.
— Ямато дама шии — добави Ногучи и седна обратно на мястото си. — Японският дух ще бъде оръжието, което противопоставяме на превъзхождащия ни в материално отношение противник! Комбиниран с нападенията на „Ока“, той бързо ще деморализира настъплението на врага, от плановете му да завладее Филипините няма да остане нищо!
Ногучи напълни чашките със саке и вдигна своята:
— Човек умира само веднъж. Тази смърт може да бъде величествена, като Фуджияма, може да бъде и незначителна като понесено от вятъра перце. Всичко зависи от начина, по който я използваме. В природата на всеки японец е заложена любов към живота и омраза към смъртта, той иска да се грижи за семейството си, да отгледа децата си. Това се променя само когато човек е мотивиран от по-висш принцип, от чистата и свята решителност, която наричаме „жун-сюцей“. Тогава той просто е длъжен да извърши определени неща.