Усети натиск в гърба, после широката лапа на Готаро стисна рамото му. Най-сетне — ядосано и едновременно с това облекчено въздъхна той.
Всъщност нещата трудно можеха да се променят. Водната стена летеше насреща им с огромна скорост. Дори и да оцелееха след съприкосновението с нея, смъртта им щеше да дойде от взривяването на страхотното количество експлозив, натъпкано в носа на „Ока“. Въпреки всичко ръцете му не преставаха своите усилия, вертикалното кормило започна едва забележимо да заема нужното положение.
От водата ги разделяха стотина-двеста метра, падането им беше неумолимо и сигурно, като на подхванато от ураган есенно листо. Двуизмерната повърхност на океана леко се вълнуваше, светли петънца се мяркаха и изчезваха по тъмносинята, почти черна на места вода. Намираме се точно над Марианската падина и сигурно ще потъваме с часове! Това беше последната мисъл, която проблесна в обърканото съзнание на Нанги.
После могъщият океан се стовари върху тях с огромна сила, въздухът излетя от гърдите на Нанги като от спукан балон. В ушите му пропищяха десет хиляди демони, тялото му бе пронизано от кратка, нетърпима горещина, светът се стовари отгоре му с непоносима тежест, приковавайки го към кръста на агонията със стотици парещи гвоздеи…
Вероятно Готаро го беше измъкнал от сплесканата и разкривена кабина, Нанги нямаше спомен сам да е сторил това. По-късно, в продължение на дълги години, той нямаше да може да се освободи от кошмара на тези кратки, но ужасни мигове, изпълнени с неясни сенки, е чувство на задушаване и сплескване на кости и плът…
След това над главата му отново изгря ясното небе, хладен ветрец погали страните му, някъде далеч се усещаше могъщото дишане на морето. Бавно и мъчително отвори очи, но пред тях се разстла плътна червена мъгла. Остра болка прониза главата му, не можеше дори да се помръдне.
— Лежи спокойно — разнесе се над него някакъв глас. — Отпусни се, самурай.
Дишаше с мъка, опитите му да каже нещо бяха напразни. Сякаш гласните му струни бяха изтръгнати, гърлото му гореше, усещаше устата си като пълна с памук. После отново потъна в нажежената пещ, по бузите му като сълзи пробягаха пламъчета. Ушите му се изпълниха със страхотен трясък, задушлив дим изпълни ноздрите му и започна да го дави. Повърна. Някой придържаше главата му, грижлива ръка избърса устата му със смачкана бяла лента…
Зрението му бавно започна да се прояснява. Първото нещо, което видя, беше огромно черно пипало, което бавно се протягаше към него. Морско чудовище, потръпна той. Прониза го остро и ирационално чувство на страх, кожата му изведнъж изстина и се овлажни. После главата му се проясни и той видя, че морското чудовище всъщност е задната част на мицубишито. Затвори очи и загуби съзнание.
Когато се свести, забеляза, че е изгубил чувството си за двуизмерност на това, което вижда.
— Едното ти око го няма — разнесе се край него гласът на Готаро. — Не се опитвай да мърдаш, защото и краката ти са пострадали.
Нанги остана безмълвен за известно време, бавно осъзна чутото и едва доловимо пророни:
— Експлозива…
— Той ме забави толкова дълго в „Ока“ — усмихна му се Готаро. — Трябваше да се отървем от него…
— Не усетих…
— Беше прекалено зает — тръсна глава Готаро и ободрителната му усмивка отново се появи: — Ти спаси и двама ни… В момента, в който се включиха ракетните двигатели, аз бях сигурен, че измъкване няма! Но ти успя да направиш невъзможното!
Нанги затвори очи, дълбоко изтощен от трите думички, които успя да произнесе.
Когато се събуди, видя, че Готаро се е надвесил над краката му и нещо майстори.
— Какво става?
Готаро бързо се обърна, очите му се плъзнаха по лицето на Нанги и се насочиха към водата.
— Просто проверявам раните ти — промърмори някак смутено той.
— Няма земя…
— Какво? — стреснато го погледна приятелят му, после кимна с глава. — Вярно е. Мислех, че сме близо до някой от Марианските острови, но май не е така…
— Ногучи ще ни открие.
— Да се надяваме…
— Ще иска да разбере какво точно е станало. Всички адмирали на Императорския флот ще го искат. Затова ще направят необходимото да ни приберат час по-скоро…
Готаро не отвърна, очите му разсеяно пробягваха по водата.
— Къде се дяна бурята? — Нанги все още изпитваше затруднение с говора, мъчеше го ужасна жажда. С мъка преглътна топката в гърлото си, в съзнанието му изведнъж се люшна представата за гигантската бездна, над която се полюшваха, стомахът му се сви, имаше чувството, че всеки миг отново ще повърне, обзет от ирационален ужас.