— Опитах всичко възможно да спра кръвотечението, успях да го превърна в леко сълзене, но… — Очите му бяха тъжни, много тъжни.
— Не разбирам — прошепна Нанги. — Нима умирам?
В същия миг тялото на катастрофиралия самолет, рязко подскочи. Очевидно подготвен за това, Готаро сграбчи здраво Нанги с едната си ръка, а другата се впи в неравната обшивка. Но тласъкът беше прекалено силен и двамата се претърколиха през глава.
Лицето на Готаро се оказа толкова близо до Нанги, че той видя в ириса на окото му собственото си уплашено изражение.
— Виж!
Главата на Нанги замаяно се извърна в посоката, към която сочеше пръстът на приятеля му.
— Не! — неистово изкрещя той, видял на няколко метра от себе си черната триъгълна перка на атакуващата акула. В гърлото му се сви противна топка от слюнка, примесена със стомашни сокове, опулените му очи гледаха как перката направи малък кръг и се устреми към тях. С приближаването си ставаше все по-голяма и по-голяма, въображението му неволно си представи размерите на звяра под нея. Десет, а може би дванайсет метра, огромна раззината паст с остри бели зъби…
Стисна очи миг преди тласъка, вътрешностите му се обърнаха и той отново повърна. Последните остатъци от съдържанието на стомаха му плиснаха върху униформата на Готаро и предната част на собствения му разкъсан комбинезон.
— О, не! — едва чуто простена той, станал свидетел на оживяването на най-ужасните си кошмари. Не се страхуваше от смъртта, но това преминаваше всякакви граници!…
— Ето защо се опитах да спра напълно кръвоизлива — прозвуча някъде отдалеч гласът на Готаро. — Залепи се за нас преди повече от час — тогава, когато тялото ти кървеше като фонтан… Надявах се, че ще й писне да се върти наоколо, ако престане да усеща миризмата на кръв, но за съжаление не стана така…
При третата атака на акулата част от тялото на мицубишито, вече достатъчно разхлабена от жестокия удар във водата, бавно се откъсна и се заклати по вълните. Миг по-късно беше разсечена на две от огромната паст, мярнала се за миг на повече от три метра пред перката. Късовете бързо изчезнаха в морските дълбини.
Нанги отново започна да трепери, този път не помогна дори топлината на Готаро. Зъбите му затракаха, от раната на мястото на окото му се хлъзна топла струйка кръв.
— Един воин не бива да умира по този начин! — едва чуто изрази протеста си той, вятърът подхвана думите му и ги запрати далеч сред водната шир като капризно дете. Най-сетне се предаде напълно, главата му безсилно се облегна на широкото рамо на Готаро. — Страх ме е, Сато-сан… Не от смъртта, а от начина, по който идва тя… От дете се страхувам от морските дълбини, това е по-силно от мен…
— Дори и воинът трябва да изпитва страх — прозвуча до ухото му плътният бас на Готаро. — Самураят трябва да има и един вечен, непобедим противник, за да може да води своите битки докрай! — Ръцете му обхванаха плътно немощното тяло на приятеля, отломките от самолета продължаваха да се разтърсват от нападенията на акулата. Проскърца метал, морските вълни се качиха по-високо и започнаха да заливат, телата им. Перката се отдалечи и започна да описва бавна окръжност.
— Този противник може да се яви в най-различни форми — продължи да говори Готаро така, сякаш нищо особено не се беше случило. — Може да бъде човек от плът и кръв, но може да бъде и отмъстително ками, дори истински демон!
Небето над главите им бързо потъмняваше, нощта встъпваше в правата си с такава сурова неумолимост, че двамата нещастници неволно усетиха цялата тежест на своята изолация, примесена с необичайно силна клаустрофобия. Звездите бяха скрити зад дебел слой облаци, настъпващият мрак щеше да бъде абсолютно непрогледен.
— Светът е пълен с демони — продължи Готаро, а очите му неотклонно следяха приближаващата перка. — В живота ни има същества, които не могат да му се наслаждават като нас, завистта им се превръща в омраза, в душите им се вселяват силите на злото. — Ръката му, сякаш от желязо, здраво се вкопчи в оголените остатъци от мицубишито. — Така казваше баба ми някога, особено когато не исках да заспя… Така и не разбрах дали е искала да ме сплаши, или пък се е опитвала да ми внуши, че човек трябва да се бори… Да се бори, за да постигне своята цел.
Поредният удар беше страхотен, смачканите отломки зловещо изскърцаха и се наклониха, една вълна ги заля изцяло. Нанги усети как се хлъзгат встрани, Готаро отчаяно задраска по неравната повърхност. Нанги също се опита да помогне с каквото може, но веднага разбра, че е твърде слаб за това.
В следващия миг убежището им отново зае хоризонтално положение, Готаро бащински притегли немощното тяло на своя приятел. Импровизираният сал жалостиво проскърцваше.