Выбрать главу

Тялото му леко се претърколи, ръцете му нежно я обърнаха по гръб. Никога досега не беше усещала толкова ясно вътрешната част на бедрата си, пламтящи, сякаш ги беше опряла до нагорещена пещ.

Ако прогледне прекалено скоро, ако любовта му се окаже недостатъчно заслепяваща, той положително ще я отхвърли. В съзнанието й изплува ясна картина: той я изхвърля на улицата, после я прогонват и от града съгласно вековните, въведени още от великите шогуни традиции. Защото жена като нея не само не може да бъде съпруга на самурай, но и не трябва дори да се доближава до леглото му.

Ясно съзна, че в този момент не се различава по нищо от майка си. Обзе я ужас, тялото й започна да трепери като брулено от вятъра листо. Мъжът прие това като израз на страст и възбудено простена.

Вече я беше обърнал по гръб, копринените краища на разтвореното кимоно нежно докосваха пламналото й тяло. Сато се надвеси над нея, сянката на мускулестото му тяло покри гърдите и корема й.

Тя вдигна ръце и докосна мускулите му, палците й леко ги натиснаха.

— Харесваш ли ръцете ми? — шепнешком попита той.

Блестящо черни и немигащи, очите й мълчаливо се вдигнаха към лицето му, в тях той без усилие откри отговора, който очакваше.

— О, да — въздъхна той. — О, да!

Главата му се спусна надолу, устните му се сключиха над зърното на гърдата й. После се прехвърлиха върху другата, ближеха и леко засмукваха, но Акико не изпитваше нищо. Пръстите му се обвиха върху свободното зърно и леко го замачкаха, тя неволно ахна, почувствала резкия, контраст между топлата мекота на устата и грубото докосване на мазолестите му пръсти. Не беше сигурна какво е по-добре — да вика или да плаче. Не стори нито едното, нито другото — само прехапа устни и въздухът напусна дробовете й с шумно свистене. Пъхна пръсти в уста и пренесе част от слюнката си върху пламтящото място между бедрата. Сато я обърна настрана и се залепи зад нея. Ръката му нежно повдигна горния й крак, тя усети твърдата му мъжественост до нежните косъмчета на венериния си хълм, от устата й се изтръгна неволно хълцане.

Пръстите му се заровиха навътре, в обърканото й съзнание проблеснаха кратки сцени от начина, по който той се любеше с момичетата, които сама му беше дарила. В следващия миг започна да се разтваря за него, твърдата жарава на члена му сякаш бе от желязо между бедрата й.

Той задиша напрегнато в ухото й, могъщите му ръце я притискаха здраво. Задните й части залепнаха плътно за слабините му, главичката на члена му започна да описва влудяващи кръгове около отвора й, тя изписка и се разхълца.

Скоро той вече не можеше да се владее, изръмжа и проникна дълбоко навътре с цялата си мощ. Очите на Акико се разтвориха така широко, че бялото им проблесна. В гърдите й лумна пожар, дишането й стана трудно. Дълбоко в тялото й се появи разкъсваща болка, вътрешностите й се свиха и натежаха, сякаш беше преяла.

Не можа да се сдържи и проплака на висок глас. Възприел погрешно този вик за еротична възбуда, Сато я притисна още по-здраво, проникна до дъно и се опита да даде началото на синхронните, възбуждащи го до крайност ритмични движения.

Черни сенки се спуснаха над Акико. Сякаш всички демони на ада се бяха надигнали от плесенясалите си убежища и танцуваха в пожара на обърканото й съзнание. Главата й се разтърси от неконтролираните спазми на ужаса, дългата й, свободно спусната коса започна да шиба гърдите на Сато, възпламенявайки го до крайност.

Кийоки. Сенсеят на мрака!

Името му я накара да простене, тя прехапа устни при този ужасен спомен, тялото й сякаш застина под мъртвешки саван. Да, да, точно така! Тя вече наистина е мъртвец!

Люшкащи се като кораби в бурно море, телата им продължаваха ритмичното си движение, стегнато в здравата му прегръдка, Акико се остави да бъде обладана, призна жестоката му мощ. Между бедрата й се появи пяна, сърцето й преливаше от омраза. За пръв път в живота си трябваше да се отдава без желание, горещо се молеше това никога да не се повтори. Но същевременно си даваше ясна сметка, че известно време ще бъде така, че този брак трябва да бъде съхранен, докато настъпи моментът на кървавата разправа.

Все пак й беше ясно какво трябва да прави — познаваше отлично изкуството да доставя удоволствие, без да получава такова. То също беше част от ролята, която беше поела. Продължавайки да хълца, тя протегна ръка зад гърба си и леко стисна люлеещите се торбички на тестисите му. Едновременно с това стегна вътрешните си мускули и затърка с тях наедрялата глава на члена му, която продължаваше спазматичните си движения в тесния плъзгав канал. Ханшът й започна плавни въртеливи движения, пръстите й върху потръпващите торбички леко се стегнаха.