Но в момента не мислеше нито за бюджет, нито за Таня, нито дори за самото „семейство“. Беше потънал в дълбоко съзерцание — нещо, което все по-често му се случваше през последните месеци.
В главата му се въртеше един-единствен въпрос: — как е възможно високоинтелигентният, отлично подготвен оперативен работник на име Карол Гордън Минк да загази по този начин?
За него това беше като шок, след кошмара на „Лубянка“ беше сигурен, че никога вече не може да се чувства така. През онези мрачни кървави дни допускаше до съзнанието си единствено спомена за Кати. Всичко останало, особено по отношение на „семейството“, той държеше извън паметта си — не знаеше в кой момент ще го измъкнат от стоманената клетка и ще го натъпчат с Бог знае каква комбинация от химикали и неутрални стимулатори, след което ще започне да бъбри още преди да е разбрал, че си отваря устата.
В крайна сметка руснаците опознаха Кати толкова интимно, колкото и самият той, но по отношение на „семейството“ знаеха толкова, колкото и през онзи нещастен ден с подхлъзването и грубите викове: „Къде са документите? Как се казваш?“
След завръщането му в Америка се оказа, че отношенията му с Кати са непоправимо увредени. Беше споделял най-интимните им мигове пред хора, които ненавиждаше и от които се страхуваше. Сякаш беше обсъждал сексуалния си живот с някой, който току-що беше изнасилил жена му. В главата му беше избухна беззвучна бомба. След завръщането от ада откри, че обича Кати все така силно, но не може да я докосне, без да бъде запратен обратно през времето и пространството, без да се озове отново в мрачната бетонна килия, скрита в сърцето на Москва. Цялата му същност се противопоставяше на този акт и двамата останаха разделени до самата й смърт. Разбира се, по това време той вече беше дълбоко убеден, че завинаги са го лишили от способността да изпитва сексуална наслада.
А после започна и проклетата бъркотия. Съвсем не можеше да проумее как се получи така, че се оказа безнадеждно влюбен в жена, която не бива и не трябва да обича. Нима само преди две седмици тайно се беше качил на самолета, за да прекара уикенда край нея? Господи, имаше чувството, че е било преди две години! Гледаше с неразбиращи очи спокойно отпуснатите си ръце и се изсмя на себе си. Какъв идиот се показа! Въпреки всичко не можеше да потисне чувствата си към нея — така, както не можеше да престане да мрази руснаците. Спомни си подаръка й и сърцето му се изпълни с радост. Проста, чиста и неподправена радост — чувство, което не бе се надявал да изпита отново. Как да се откаже от него?
Мечтаеше да се изповяда на Таня, да шепне в ухото й всичките тайни на света без никакви угризения… С изключение на неговата, разбира се. Нея не можеше да сподели…
Защото тя беше признак на слабостта му, откровените й славянски очи положително биха я отхвърлили, биха се спрели върху лицето му с цялата си тъжна сериозност, за да му покажат какво точно трябва да прави… Всъщност Минк знаеше прекрасно какво трябва да прави, знаеше го от месеци. Жената, която обича, трябва да умре в името на сигурността, просто трябва! В противен случай го чакаше сигурен провал.
Колко пъти през тези месеци беше започвал да набира кодирания номер на мобилния екип? И колко пъти заповедта за ликвидиране беше угасвала в гърлото му, заменена от противния вкус на пепел? Не можеше да го стори, но знаеше, че е длъжен…
— Тук съм…
— Извинявай, бях нещо… — Главата му рязко се повдигна.
— Затънал в мисли, нали? — кимна тя и го погледна с очите на Михаил. — Мисля, че е време за басейна…
Той въздъхна и кимна с глава. Таня обичаше да казва, че физическите упражнения са полезни и за духа, а не само за тялото…
Ръката й се протегна и включи АСВРВ (Активна система за възстановяване в реално време) — една сложна високотехнологична мрежа за бързо събиране на информация, създадена специално за директора на „Червената централа“. Веднъж задействана, тя започваше да следи целия огромен поток входяща и изходяща информация, всички установени контакти, независимо от начина на тяхното кодиране. Програмирана от Минк така, че да се справя сама с първите три нива от базисна информация, тя автоматично се превключваше на позиция „активно изчакване“ при контакти от четвърто до седмо ниво. В такива случаи можеше да взема оперативни решения само след личната кодирана команда на Минк — независимо в коя част на света се намира той.
Качиха се в специално изолирания асансьор, който спря три етажа над кабинета на Минк. Преди да влязат в зоната за възстановяване, трябваше да преминат през две електронни проверки. Без дрехи Минк изглеждаше поне десет години по-млад. Здравото му мускулесто тяло изглеждаше великолепно, особено отдалеч. Но отблизо не беше така — нашарено с белези от дълбоки рани и петна от бяла, присадена допълнително кожа, то свидетелстваше безмълвно за ужасите на „Лубянка“.