На слизане от колата пред сградата на Сато, той хвана ръката на Никълъс и дрезгаво прошепна:
— Не забравяй, че разполагаме само с тази седмица, Ник. Не успеем ли да сключим сделката за обединението, всичко ще отиде по дяволите.
В очите му все още се долавяха следи от нездравия трескав блясък, дъхът му беше по-противен от обикновено.
Пред асансьора ги посрещна госпожица Йошида и без бавене ги въведе в кабинета на Сато. На тази височина от прозорците се виждаше само мрак, сякаш нощта беше забравила да се оттегли. Всички лампи светеха, но бяха безпомощни пред всепоглъщащата мрачност на деня. Настаниха се удобно около заседателната маса, само Ишии остана прав до стената, сякаш на пост.
Думата взе Сато.
— Преди да възобновим преговорите, искам, да поясня защо помолих юридическите ни съветници временно да се оттеглят — започна той. — Не бихме желали да проявим неуважение към Грейдън-сан, но двамата с Нанги-сан решихме, че ще е по-разумно да проведем тази част от разговорите си без свидетели.
Прочисти гърлото си и изчака Нанги, който бавно запали цигара.
— Страхувам се, че насрочените за утре следобед разговори ще трябва да бъдат отложени, тъй като тогава е погребението на нашия верен приятел Кагами-сан. — Млъкна за миг, сякаш не знаеше дали трябва да продължи: — Може би ще ви прозвучи неуместно, но ние имаме чувството, че трябва да получим конкретни отговори на някои въпроси.
Леко се приведе напред и тялото му се приближи до Никълъс и Томкин, настанили се удобно върху мекия диван.
— Линеър-сан, ще ви призная, че сме напълно объркани от начина, по който е бил убит Кагами-сан. Не знаем нищо за това ву-шинг, за което споменахте в петък, нито пък виждаме някакви мотиви за подобно убийство.
— Надявам се, че след като имахте достатъчно време за размисъл и догадки, вие ще бъдете в състояние да хвърлите известна светлина върху трагичната случка, отнела живота на нашия скъп приятел и колега.
Елегантна и изискана реч. Никълъс я слушаше с искрено възхищение. Същевременно си даде сметка, че не беше мислил кой знае колко за смъртта на Кагами. Честно казано, след като се сблъска с Акико на сватбената церемония, в душата му нямаше нищо друго, освен това лице, превъплътило до съвършенство образа на първата му любов. Дали тя е Юкио?
Почувства се малко засрамен от факта, че през всичкото свободно време беше мислил само за своите проблеми. Не беше в негов стил да действа така и това го тревожеше.
Сега, извиквайки по спешност от паметта си пълния каталог на наблюденията, който беше направил в онази оплескана с кръв душна стаичка, той изхвърли от съзнанието си всички лични страхове и съмнения.
Преплете пръсти на корема си и започна:
— В мислите си многократно се връщам към знака ву-шинг върху бузата на Кагами-сан, на онази поредица от характерни особености при нанасянето му, която според мен изключва напълно версията за безпричинно нападение от страна на някой луд или нещо подобно…
— Искате да кажете, че това е предумишлено убийство, така ли? — намеси се Ишии.
— Точно така — кимна Никълъс. — Главно защото липсваха каквито и да било отпечатъци от стъпките на убиеца отвъд вратата, макар че това пространство винаги е влажно.
Сато изпъшка и хвърли къс поглед към Нанги. Онзи остана невъзмутим и Сато се изправи. Отиде до бара и си наля питие, макар че едва минаваше десет сутринта. Беше толкова развълнуван, че забрави добрите маниери и не предложи напитка никому, от присъстващите.
Отпи едра глътка, прочисти гърлото си и насочи невиждащ взор в огледалото над бара…
— Казахте, че сте забелязали редица особености, Линеър-сан — дрезгаво промълви той.
— А вие защо не повикахте полицията?
Всеки европеец без съмнение би отговорил на подобен въпрос. Но Сато само се обърна и спря тежък поглед върху лицето на Никълъс. Позволихме ви да надникнете в работите на „Сато Петрокемикълс“ именно защото не искаме намесата на полицията, казваше той.
А Никълъс зададе въпроса си просто защото искаше да бъде на сигурна почва. Никак не го беше грижа защо тези японци, не искат намесата на полицията, но това, че замесиха него, го интересуваше живо.
— Страхувам се, че Кагами-сан е бил убит бавно… — промълви той.
— Извинете ме, но какво означава това? — попита Ишии.
— Понесъл е множество удари с хладно оръжие, изключително остро…
— Можете ли да кажете какво точно е било то? — попита Сато.
— Не съм много сигурен — отвърна Никълъс. — Някоя от многобройните разновидности на „шурикен“.