— Ето защо японците се заемат със създаването на сричково фонетична азбука, известна днес под името „хирагана“. С нейна помощ китайската азбука „канжи“ става далеч по-гъвкава и приспособима за ежедневна употреба, още повече че „хирагана“ включва в себе си и онези типично японски изрази, за които не съществуват китайски йероглифи. Този процес завършва някъде към средата на девети век. По едно съвпадение това е периодът, през който източноевропейските народи създават кирилицата.
— Няколко десетилетия по-късно започва въвеждането на „катакана“ — нова и по-усъвършенствана азбука, с чиято помощ японският език вече е в състояние да асимилира бързо нахлуващите в страната чужди думи и изрази — нещо невъзможно за по-простата, състояща се само от четиридесет и осем срички „хирагана“.
— Но по това време Япония вече е напълно превзета от един особен китайски обичай — на континента се е считала за неприлична употребата на „канжи“ от страна на жените, същото е било възприето и тук. По тази причина се е получило едно особено сливане между „хирагана“ и „катакана“, родило първата истинска литература на Япония, при това в писмена форма. Става въпрос за „Постелното четиво на Сеишонагон“ и класическата „Генжи Моногатори“, датиращи от началото на XI век.
Отвъд стената Нанги бавно се доближи до бюрото от масивен кедър. Върху полираната до блясък повърхност нямаше нищо, той с лекота съзря част от лицето си, отразено от нея.
— Ало — проговори в слушалката той.
— Нанги-сан, обажда се Антъни Чин.
Гласът насреща беше тънък и неестествен, сякаш лишен напълно от човешки качества благодарение на електронните комуникации. Чин беше директор на „Азиатска банка“ със седалище в Хонконг, която Нанги беше успял да купи преди около седем години благодарение на комбинацията от погрешни управленски решения и силна нестабилност на финансовия пазар в колонията. Банката беше на ръба на банкрута и по тази причина покупката на Нанги беше изключително изгодна.
Нанги отлетя за Хонконг и предложи спешна програма за финансово стабилизиране, която му даде две предимства едновременно — неограничен приток на капитали след двадесет месеца плюс минимален риск през периода на стабилизация. Оставаше да се види как ще се развият събитията. И те се развиха по чудесен начин — през пролетта на 1977 година, колонията бе обзета от треска за недвижими имоти и земя, цените им скочиха до небесата. По препоръка на Нанги Антъни Чин беше инвестирал почти целия основен капитал на „Азиатска банка“ в недвижима собственост, проведе ред изгодни спекулации и в края на 1980 година капиталът им нарасна с повече е четиристотин процента.
Нанги следеше отблизо действията на своя директор и оцени по достойнство безспорните му заслуги. Защото именно Чин беше този, който предвиди страхотния бум през 80-та година и препоръча неотслабващ темп на експанзия.
— Няма начин, нещата ще продължават да се развиват натам — каза му Чин в края на седемдесет и девета. — Островът е претъпкан, около пристанището положението е същото. Вече са готови плановете, за застрояване на Новите територии в континенталната част на Хонконг, там ще се засели новосъздадената средна класа. С очите си видях архитектурните проекти за шестнайсет многоетажни блока, всичките разположени в радиус два-три километра от пистата за надбягвания. Ако сега купим тези терени, само след две години ще удвоим вложения капитал.
Нанги обаче беше предпазлив. Не забравяше, че наближава краят на деветдесет и девет годишния период, за който Китай е отстъпил Новите територии на британската колония. Самите нейни жители се отнасяха пренебрежително към комунистическия гигант отвъд границата, сигурни че той няма да тръгне срещу собствените си интереси. Защото Хонконг и Макао наистина бяха неговият единствен прозорец към света, чрез тях той си осигуряваше пълноводен поток от твърда валута и естествено всички очакваха това състояние на нещата да продължи.
Но Нанги беше реализирал множество сделки с китайците и разбираше отлично механизма на тяхното мислене. По тази причина беше сигурен, че през осемдесетте години на века те съвсем не ще се нуждаят единствено от пари.
Той успя да предскаже с абсолютна точност както падането на Мао, така и на заместилата го „банда на четиримата“. Не му беше трудно да стори това, тъй като в съвременен Китай се развиваха точно онези процеси, които бяха довели до свалянето на тристагодишното управление на династията Токугава в собствената му страна. Китайското ръководство беше стигнало до болезненото заключение, че трябва да се отвори към Запада, ако иска да оцелее. То разбра, че час по-скоро трябва да прекрати самоизолацията, наложена от Мао и довела до стагнация в промишлеността, културата, търговията и творческите изяви, да преглътне потискащите петгодишни планове.