Нанги все по-ясно виждаше, че Китай се нуждае от два основни лоста за своето оцеляване, по-важни от парите, но и далеч по-опасни — тежка промишленост и ядрен потенциал. Страната изпитваше остра необходимост от реализацията на комплексни проекти, огромни по своите мащаби и следователно страшно скъпи. При липса на достатъчно капитали тя нямаше друг избор, освен бартерна сделка. А единствената стока, която можеше да предложи в замяна на астрономически по своите, мащаби капиталовложения, беше Хонконг. Успеят ли да внушат на Великобритания, че няма да се колебаят да приберат всичко, което тази страна е градила с толкова труд и средства върху тясната ивица азиатска земя, успеят ли да придадат достоверност на тази заплаха, те ще бъдат в състояние да поискат каквото им хрумне. А Великобритания притежава всички модерни технологии, за които мечтае Китай.
Нанги имаше усещането, че Пекин всеки момент ще предприеме първата си стъпка в тази посока. Несъмнено тя ще бъде свързана с някакво официално изявление, според което договорът за аренда няма юридическа сила за сегашните власти в Китай. После ще дойде и неизбежната декларация, че скоро (без да се споменава конкретна дата, разбира се) ще започне процесът за възстановяване на китайския контрол над колонията.
Нанги си даваше ясна сметка, че подобен ход на нещата ще превърне в пепел сегашния бум в цените на недвижимата собственост. Нима ще се намери чуждестранен инвеститор, който да хвърли парите си в подвижните пясъци на една толкова несигурна политическа обстановка? Неизбежен резултат от всичко това ще бъде рязък спад както в търговията с недвижими имоти, така и на борсите. Нанги не искаше да се окаже въвлечен в подобна ситуация, затова без колебание забрани на Чин исканото разширение на спекулациите.
— Остави и другите да се поналапат! — нареди той. — Ние ще си седнем на паричките и ще чакаме.
Развоят на събитията надмина и най-мрачните му прогнози. Декларацията на Китай стана факт в края на 1982 година и поданиците на Нейно величество Елизабет изпаднаха в паника. Започнаха продължител ни преговори с комунистите с надеждата да разрешат незабавно най-главните проблеми и по този начин да спрат главоломния срив в икономиката на своята колония.
Нанги неволно се усмихна. Беше предвидил всичко това, беше проявил максимална предпазливост. Държащи всички козове в ръцете си, китайците несъмнено ще протакат нещата до безкрай, ще се наслаждават на триумфа си. За тях беше задължително Англия да изпие горчивата чаша до дъно, да осъзнае собствената си безпомощност.
Преговорите бяха прекъснати за неопределено време, последиците се стовариха върху Хонконг с цялата си тежест. Борсовият индекс „Ханг Сенг“ спадна стремително от 1730 пункта в началото на декември 1982 до 740 в края на същия месец. В началото на следващата година фалираха първите по-дребни компании за търговия с недвижима собственост, в средата на годината ги последваха и две-три от големите.
„Най-много ни тревожи състоянието на банковия сектор“, призна Джон Бремидж, финансов министър на Хонконг…
Сега, вслушващ се в гласа на Антъни Чин, долитащ оттатък океана, Нанги отново благодари на Бога за проявения консерватизъм и предпазливост.
— Как вървят нещата в „китайската градинка“? — шеговито попита той, прибягвайки до израза, с който двамата често се поднасяха. Но този път Чин не реагира, явно други неща му бяха на главата.
— Страхувам се, че имам лоши новини, Нанги-сан — тихо каза той.
— Не се безпокой, ако отново са започнали да притискат банките — отвърна Нанги. — Ще се справим, знаеш с какви капитали разполагаме.
— Точно там е работата — въздъхна Чин. — Капиталите ни са далеч по-малко, отколкото мислите. Едва ли ще издържа на поредния натиск, колкото и слаб да е той.
Сърцето на Нанги се сви и пропусна един такт. Направи върховно усилие да запази спокойствие, в главата му изплува образът на Светата троица, бързо изместен от хиляди, нетърпящи отлагане въпроси. Но той отвори уста едва след като беше сигурен, че е успял да ги степенува според тяхната важност.
— Къде са парите?
— Вложени са в шест от жилищните комплекси на Ша Тин — с нещастен глас отговори Антъни Чин. — Знаех какви са вашите заповеди, но вие сте далеч, а аз се чувствах господар на положението. Нямате представа какви пари щяхме да направим! Но сега не мога да намеря наематели. Обстановката е неспокойна, страхът от комунистите нараства… Всички са здравата разтърсени, дори и най-могъщите „тайпани“…