Феникс отделяше особено внимание на по-низшите в йерархията на школата, редовно разговаряше с повечето „сенини“, а това, поне откакто Тенгу беше тук, Кусуноки не беше сторил нито веднъж. Старият сенсей все повече се затваряше в света на своите мисли, все по-рядко се занимаваше с пряката подготовка на младежите, изключение правеше само за няколкото свои любимци, между които и Суижин — единствената жена тук.
Малко преди разсъмване Тенгу тихо се промъкваше в стаичката си, изтощен до крайност от изпълнението на секретните си проучвателни мисии, сърцето му се свиваше от ужас да не бъде разкрит.
Страхуваше се най-много от Феникс. Беше сигурен, че рано или късно йонинът ще усети подмолната му дейност и тогава всичко ще свърши. Не хранеше илюзии, че дълго ще може да се противопоставя на блестящия му ум и интуиция. Предпочиташе да сложи край на живота си, вместо да понесе ужасното отмъщение на този човек.
Израснал сред дълбоките предразсъдъци и суеверия на японското село, Тенгу имаше чувството, че се е изправил срещу самото ками, всемогъщо и безмилостно…
Феникс беше сянка, беше нещо, което Тенгу не можеше да възприеме. Всеки път, когато зърваше решителното му лице или тигъра, майсторски татуиран върху рамото и гърба му, той изпадаше в състояние на странна и неподлежаща на контрол парализа. По тази причина, въпреки указанията на Проторов, той предпочиташе да не демонстрира своята смелост, да се прикрива с всички възможни средства.
Нанги се върна в кабинета с непроницаемо лице. Беше сторил всичко възможно за момента, оттук нататък нещата зависеха от Алън Су и неговите хора, които ще направят всичко необходимо да систематизират документите на Антъни Чин и чрез тях да определят точното състояние на „Азиатска банка“. Су предложи това да стане при закрити врати, но Нанги добре знаеше с каква скорост се разпространяват слуховете в колонията и нареди банката да остане отворена, а в печата да бъде пуснато официално съобщение за уволнението на Антъни Чин, причина за което да бъде „злоупотреба с доверието на клиентите“. Не изпитваше никакво съжаление от факта, че срива в пепелта кариерата на този човек, довел банката му до ръба на банкрута…
Положението в Хонконг вероятно е доста неспокойно, помисли си той, след което каза в слушалката:
— Трябва да направим всичко възможно да спечелим време. Не искам да прехвърлям капитали оттук — това още повече би нажежило обстановката. Освен тора никога не използвам сигурни пари, за да спасявам несигурни. Запомнете добре това, господин Су. Във ваши ръце е както собствената ви кариера, така и тази на останалите служители в банката. Надявам се да се справите.
Прехвърляйки още веднъж в главата си отминалия разговор, той остана с убеждението, че всичко е направено както трябва. Оттук нататък нещата са в ръцете на добрия Господ Бог. Нека той реши съдбата на „Азиатска банка“. Разбира се, Нанги не спомена пред Су, че неговото кейрецу в момента не може да позволи прехвърляне на капитали. Банката има нужда от тях — значи тя сама трябва да си ги осигури.
Доволен от постигнатото на този етап, той насочи цялото си внимание към събитията в кабинета на Сато. Спомни си съвсем точно въпроса, който се канеше да зададе на Линеър, преди да го повикат на телефона. Спря зад облегалката на дивана, на който седяха Линеър, Сато и Ишии. Срещу тях, на широкото кресло, се беше изтегнал Томкин.
Извади цигара, щракна със запалката и започна:
— Преди да ни прекъснат по този нелюбезен начин, вие споменахте, че връзката между това „мо“ и смъртта е един твърде необичаен факт… Нали така, Линеър-сан?
Никълъс мълчаливо кимна, лицето му беше бледо и разстроено. Дали не докоснах важен нерв, изпусна облак дим от устата си Нанги. Дали не съм близо до нещо, което ще ми позволи да наложа волята си над този гайжин?
— Питам се дали ще проявите любезността да ми разясните целите на ву-шинг — добави той.
Пред Никълъс имаше две възможности — или да се компрометира окончателно в очите на домакините, или да ги хвърли в паника и по този начин да изложи на опасност преговорите, за които Томкин му напомни, че трябва на всяка цена да приключат през тази седмица. Част от истината сподели с Томкин още в петък, в хотела, друга част добави тук преди малко… Но единствен той, Никълъс Линеър, знаеше цялата тази истина с всичките й ужасяващи подробности. Толкова ужасяващи, че в момента дори не искаше да си спомня, за тях. Но Нанги — интелигентен и неотстъпчив, очевидно възнамеряваше да научи тази истина.