Ерик Лустбадер
Мико
Част ІІ
Книга четвърта
Фа Чи
Да натиснеш спусъка
Хонконг | Вашингтон | Токио Мауи | Ралей | Хокайдо
Пролет, в наши дни
— Господин Нанги, страхувам се, че новините са доста по-лоши, отколкото сме си представяли.
Танцан Нанги гледаше през прозорците към Ботаническата градина насреща и отпиваше ситни глътчици от бледожълтия жасминов чай. Отвъд буйната растителност се виждаше проломът Виктория, над него се издигаше високият непристъпен връх.
Намираше се високо над центъра на Хонконг, почти на върха на небостъргача от стъкло и стомана, в който се помещаваше „Азиатска банка“.
— Продължавайте — кратко нареди той и тръсна цигарата си в кристалния пепелник на бюрото.
Алън Су хвърли бегъл поглед към обемистия си бележник, макар да бе ясно, че няма нужда от никакви справки. После облиза горната си устна и механично приглади косата си. Той беше дребен и спретнат китаец, родом от Шанхай, който обикновено биваше спокоен и разсъдлив. Но в момента бе силно притеснен и притеснението му изпълваше кабинета като аромата на натрапчив парфюм.
Закрачи напред-назад и продължи:
— За пример ще ви посоча проекта за жилищно строителство „Ван Фа“, който сме финансирали в рамките на 75 процента. Става въпрос за строителство в Новите територии, района Тай Покоу. Първата отчислителна вноска вече беше финансирана допълнително, всеки момент ще се наложи нова подобна операция. Това означава нова ипотека — нещо, което не сме в състояние да си позволим. За да бъдем на нулата, трябва да имаме 76 процента заетост на готовата жилищна площ при цена шестнайсет хиляди хонконгски долара месечен наем. Но най-високият наем, на който можем да разчитаме в момента, не надминава пет хиляди. След декларацията на комунистите никой не иска да живее в район, който всеки момент може да бъде окупиран.
Алън Су прекрати разходката си и стовари папката в ръката си върху купчината подобни папки на бюрото. В гласа му прозвуча нескрито отвращение:
— Списъците с подобни капиталовложения нямат край! Дори да е работил тайно за конкуренцията, Антъни Чин едва ли би успял да ни нанесе по-голяма вреда!
— А дали наистина не е работил за тях? — попита Нанги.
— В този град всичко е възможно — вдигна рамене Су. — Макар че на мен лично не ми се вярва. В подобна ситуация са още няколко банки, но ние сме най-зле. Не — тръсна глава той. — Според мен господин Чин е проявил алчност. А алчността, господин Нанги, е най-лошият съветник на правилната преценка.
Нанги се наведе да си налее още чай. После се облегна в удобното работно кресло на Алън Су зад бюрото. Очите му се насочиха към белите и бледокремави сгради, които се издигаха терасовидно по склоновете на връх Виктория. Една истинска джунгла от бетон.
Кога имахте последното си силно земетресение, господин Су? — внезапно попита той.
Очите на Алън Су объркано премигнаха зад очилата с телени рамки.
— Ами… май беше преди две години — отвърна той.
— Аха. — Вниманието на Нанги продължаваше да е насочено изцяло към гъстата гора от небостъргачи. — Ако тръсне както трябва, това насреща ще се превърне в гробница. Не мислите ли? Всичко ще се срути като детски кубчета, ще загинат много хора, ще се разорят още повече… — Главата му рязко се извъртя по посока на Алън Су: — А вие за кого още работите, господин Су?
— Аз… Моля за извинение, господин Нанги, но не ви разбирам…
— Хайде, хайде — рече Нанги. Всички китайци ся приличат. — Няма място за свенливост. В Хонконг всички работят по на няколко места. Така е далеч по-изгодно… — Млъкна, за да налее още чай в чашата си, после продължи: — Вземете за пример Антъни Чин. Той беше не само президент на „Азиатска банка“ в Хонконг, но и лейтенант в Китайската червена армия.
— Невъзможно! — замръзна на място Алън Су. — Познавам го от години. Жените ни пазаруват заедно всяка седмица!
— В такъв случай вие сте в течение на всички тези финансови провали! — хладно процеди Нанги и посочи купчината папки върху бюрото. Групата наети експерт-счетоводители си беше свършила работата отлично.
— Абсолютно нищо не съм знаел! — разпалено отвърна Су.
— Също и за страничните му дейности, нали? — бавно поклати глава Нанги.
Алън Су се втренчи в него и с усилие сдържа омразата, която го заливаше. Гледаше този японец и се опитваше да го прецени, гърдите му развълнувано се повдигаха. Даваше си сметка, че може да се спаси само, ако всичко бъде изяснено до последната подробност.
— Означава ли това, че и мен подозирате в симпатии към комунистите? — попита той.