— О, в това отношение бъдете спокоен — отвърна Нанги и се усмихна. — Елате, господин Су, изпийте чаша чай с мен.
Алън Су се подчини с разтуптяно сърце.
— Не би трябвало да се учудвам на това, което става тук — промълви той и ръката му обхвана гъсто застроените планински склонове зад прозореца. Чаят беше студен и той го изпи на един дъх. — Тези високи бетонни кутии действително биха се срутили при всяко по-значително земетресение. Сигурен съм, че едва ли са изградени според изискванията на една силно земетръсна зона — с еластичен стоманен кофраж и всичко останало. Местните предприемачи използват един много популярен номер — пред очите на инспекторите забучват половин дузина еластични стоманени прътове в бетона на основите, в който, между другото, съдържанието на пясък е два пъти повече от допустимото.
— После изчакват инспекторите да се насочат към друго място за проверка, измъкват същите стоманени пръти от още невтвърдения бетон и ги поставят на новото място. След приключване на проверката прътите отново се вадят и чакат инспекторите на друга строителна площадка.
— На практика всичко е игра, тъй като инспекторите предварително са подкупени и не си правят труда да извършват задълбочени проверки.
— Игра, която може да коства живота на много хора и милиони долари, от техните спестявания — намръщи се Нанги.
Су сви рамене.
— След като мога да си купя 12-годишна девственица насред „Ван Чай“, защо да не купя и някакъв си инспектор по строителството? — горчиво попита той.
— Разликата е там, че 12-годишната девственица, за която сте платили със суха пара, може да създаде доста неприятности на съпругата ви — хладно отвърна Нанги. — Само на нея, но не и на стотици и хиляди невинни хора.
— Което означава, че моето сладострастие — а то също е една разновидност на алчността — е успяло да замъгли хладния ми разум.
Нанги рязко се изправи.
— Какво е месечното ви възнаграждение от „Роял Албърт Бенк“, господин Су? — попита той.
Алън Су почти изпусна порцелановата чашка от ръцете си. Усети ударите на сърцето чак в ушите си, пак там зазвучаха отчаяните вопли на всичките му мъртви роднини. Господи, какво ще стане със семейството ми отчаяно се попита той. Ще остана без работа и без пукната пара в разгара на най-дълбоката рецесия в историята на колонията.
Лицето на Нанги заплува пред погледа му, той постави празната чашка върху бюрото до папките с пресиленото внимание на алкохолик.
— Хайде, отговорете — подкани го Нанги. — Въпросът ми беше съвсем конкретен и ясен.
— Но отговорът не може да бъде такъв… Моля за…
— Не искам обяснения от вас, господин Су — прекъсна го Нанги и се приведе напред. — В момента се нуждая от човек, на когото мога да имам пълно доверие. Нещата са съвсем прости — или сте такъв, или не сте!
Очите на Нанги се свиха и пронизаха събеседника му.
— Знаете какво ще стане с вас, ако се окаже, че не сте такъв, господин Су! — тихо промълви той:
Алън Су потръпна и — не отговори. Стоеше изправен и вдървен, макар да чувстваше как коленете му се подгъват. Разбира се, можеше да напусне този кабинет и веднага да подаде оставката си. Но какво ще постигне с това? Пазарът на работната сила се беше стеснил значително след декларацията на гадните комунисти отвъд границата, това с особена сила важеше в областта на банковото дело. В съзнанието му изплува представата за многобройната челяд, която изцяло разчиташе на него — съпруга, шест деца, леля и двама чичовци, единият от които вече вдовец.
Можеше да продължи да отрича всичко, разбира се. Но имаше чувството, че подобна линия на поведение ще го доведе до онзи резултат, до който би го довела и незабавната, му оставка. Нанги е твърд като кремък, освен това е японец. Единственият му шанс беше да се държи честно и откровено.
Алън Су пое дълбоко дъх и реши да каже цялата истина.
— „Роял Албърт“ ми плащат десет хиляди хонконгски долара на месец, срещу които получават информация за всички текущи дела на нашата банка — твърдо каза той. После млъкна и се вслуша в бесните удари на сърцето си.
— Разбирам — промълви Нанги и потупа с гумичката на неупотребяван молив върху бюрото на Су, После вдигна глава: — Господин Су, от този момент нататък вашата заплата е удвоена. — Велики богове, мярна се в съзнанието на Су. В основата на косата му се появиха ситни капчици пот. — След шест месеца ще се върнем отново на този въпрос и в съответствие с резултатите на банката заплатата ви ще бъде увеличена… или намалена. Същите действия ще предприемем и след една година. — Очите на Нанги не напускаха лицето на Су: — Ако през този период банката изпълни програмата за финансово стабилизиране, която ще ви предам, преди да отпътувам, и започне да носи печалба, вие ще получите десет процента от всичките й активи плюе доживотен договор като генерален директор.