Устните на Сайго се разтегнаха в нещо като усмивка, по то много повече приличаше на озъбена гримаса.
— Сигурно се питаш как може един гайжин да бъде мой братовчед — продължи той. — Майка ми, името й е Итами, е имала брат. Изключително предан и лоялен, истински самураи. Казвал се е Тцюко, през 1943 година става комендант на Сингапур.
Там той служи дълго и предано на императора, но през 1945 година влиза в решително сражение с превъзхождащите го сили на английската армия. Гарнизонът е обкръжен, хората загиват с доблестната смърт на истински самураи. Тцюко е сред последните защитници на крепостта, главите на презрените итеки хвърчат под свещената му катана. Англичаните го правят на решето с пушките си, подобно на всички варвари те са лишени от чувството за чест.
В момента на смъртта си вуйчо ми е женен за една красива жена с малко неясен произход. Тоест имало е подозрения, че в жилите й тече китайска кръв. Вероятно е прибягнала до черна магия, тъй като Тцюко отказвал да повярва на слуховете.
— Аз съм сигурен, че тя не е японка. Жена, в чиито, вени тече самурайска кръв, не може да не отмъсти за смъртта на съпруга си. А тази Чонг прави точно обратното — встъпва в брак с командира на противниковите войски, току-що превзели Сингапур. Може би той сам е изстрелял един от куршумите в тялото на вуйчо ми, но това за нея е било без значение. — Главата на Сайго рязко се повдигна. — Отрочето на Чонг и този полковник-варварин се нарича Никълъс Линеър! — процеди през зъби той.
Акико усети как по гърба й полазват мравки. Нима е възможно това, смаяно се запита тя. Нима кръговратът на живота й е предоставил шанса да се свърже с единствения човек на този свят, който може да й помогне? Защото именно този полковник Линеър, този презрян итеки по думите на Сайго, е човекът, подложил на публично унижение бащата на Акико и предизвикал самоубийството му! Затаила дъх, тя зачака края на историята.
— Този Никълъс Линеър се изправи на прага на нашето риу, повел Юкио за ръка! — продължи мрачно Сайго. — Тя беше моя любовница далеч преди да го познава! И той, по подобие на презряната си майка, беше успял по някакъв начин да я прелъсти… Аз я държа под влиянието на наркотиците, защото в противен случай тя ще избяга обратно при него! Но сега е моя, само моя!
— Още ли… Още ли я любиш?
Главата на Сайго рязко се извъртя и каменните му очи се забиха в лицето й.
— Правя го, когато ми се иска, и толкоз — промърмори той, погледът му отново потъна в гъсто преплетените клони. — Тя ми изневери и не заслужава нищо по-добро.
Акико си спомни думите му, казани преди броени минути: „Все трябва да има някакъв край.“
— И сега искаш да я убиеш, нали? — потръпна тя.
Сайго помълча, после бавно отвърна:
— Искам отмъщение. За мен, за майка ми и най-вече за Тцюко!
„Кай хо“, помисли си тя. Пролука! Трябва да се промъкна през нея, и то веднага!
— Преди две седмици ти изведнъж изчезна — меко проговори тя. — Четири дни не те видях нито в дожото, нито у дома.
— Бях в Токио, на погребението на баща си — тихо промълви той, очите му се притвориха. — Исках да те взема със себе си, но просто нямаше начин.
— Това е чест за мен — поклони се дълбоко Акико.
— Той беше велик човек — продума Сайго и лицето му отново се разкриви от напрежение. — Вероятно и неговата смърт настъпи заради наглите варвари, особено заради полковник Линеър. Този итеки го уби! Но моето отмъщение вече е в ход! Успях да отровя гадния полковник. Отровата се просмуква през кожата му бавно и не оставя никакви следи. Процесът е бавен, но в замяна на това мъчителен и необратим.
— А после?
— Ти си права — кимна той. — Юкио трябва да умре. Но Никълъс, моят братовчед, не следва да разбере това. Той трябва да се чуди какво е станало с нея… докато настъпи подходящото време. Тогава, малко преди да му нанеса смъртоносния удар, аз ще му разкрия съдбата на любимата. Само по този начин ще бъдат успокоени неспокойните духове, жадуващи за отмъщение.
Смърт, смърт и само смърт. Беше навсякъде около тях, сякаш плуваха сред океан от черепи. Обречеността на Сайго тежеше като камък върху душата на Акико, тя вече ясно разбираше защо душата му е така изпепелена. Ясно разбираше и друго — от този момент нататък тяхната карма е свързана навеки.
Несъзнателно протегна ръка и докосна тялото му. Той рязко се извърна, в очите му отново се появи мрачният предизвикателен блясък.
— Нека прогоня тези камита от душата ти… — промълви тя. — Поне за миг…