Погледнала се в огледалото, Акико остана смаяна от приликата си с Икан. От колко години не беше носила тази прическа? Не можеше да си спомни, дори не беше сигурна, че се харесва с нея.
Разделяше ги изящен сервиз за чай, чиято майсторска изработка не отстъпваше на великолепния материал. Порцеланът беше прозрачен и тънък като човешка кожа. Сложната церемония по поднасянето на чая Итами използваше с двояка цел. Тя спомагаше за разпръскване на неизбежното напрежение и неудобство от първата среща между непознати, а освен това й помагаше да концентрира вниманието си върху Зен — хармонията на съвършенството.
След като церемонията приключи, те все още не бяха приятелки, но вече не бяха и съвсем непознати.
— Радвам се на вашето посещение — каза Итами. Гласът й беше приятен и отлично модулиран, а маниерите й, макар и официални, съдържаха в себе си достатъчно топлота, за да отпуснат Акико. — Синът ми няколко пъти ми е разказвал за вас.
Акико усети, че зад тези думи се крият доста скрити значения.
— Пристигнахте в добро време — продължи Итами. — Сайго още не е тук, но ще се прибере най-много след седмица. Вие ще останете да го изчакате, разбира се.
— Не ми се иска да ви бъда толкова дълго в тежест — отвърна Акико. — Но ви благодаря за предложението.
— Предложението не означава нищо, преди да бъде прието — каза Итами. — Сама виждате, че тази къща е голяма… някои биха казали дори прекалено голяма за сама жена. Дните ми понякога са доста самотни, човек не може да живее само в съзерцание и размисъл. Много ще се радвам вашата компания и ви моля да ме дарите с нея.
— Разбира се, след като настоявате. Никога в живота си не съм виждала толкова хубава къща, направо се въодушевявам от нея!
— Е, малко преувеличавате — отвърна скромно Итами, но личеше, че й стана приятно от хубавия комплимент.
В късния следобед на следващия ден Итами каза:
— Страхувах се, че след преждевременната смърт на бедната Юкио, Сайго завинаги е обърнал гръб на жените. Той много я обичаше и смъртта й дълбоко го покруси. За съжаление тя съвпадна със смъртта и на моя съпруг… а Сайго беше изключително близък с него…
Синовната обич не прощава на никого, помисли си Акико. Намесва се в живота ни и го преобразява по най-неочакван начин.
Бързо си даде сметка, че харесва възрастната жена, при това много. Домакинята се беше постарала да й осигури всички удобства, без да я засипва с огромното количество въпроси, с които майките обикновено затрупват избраниците на своите синове. „Какво е семейството ти?“ „Откъде идваш?“ „Какво е положението на баща ти?“ „Ами на дядо ти?“ И тъй нататък, и тъй нататък… Обратно, Итами, изглежда, прие Акико такава, каквато е, и това дълбоко развълнува душата на младата жена.
— Днес всичко е различно — каза Итами. — Отминаха дните, в които Япония изглеждаше вечна и непроменлива. А модерният живот няма да позволи повече да се върнат.
Настъпи мълчание. Двете бавно крачеха сред редиците стройни лимонови и сливови дръвчета. Розови и бели хризантеми поклащаха главички под лекия ветрец и приличаха на древен гръцки хор. По небето плуваха бели облаци, блестящо сиви дъждосвирци прорязваха въздуха с бръснещ полет. Слънцето приятно затопляше наоколо.
— Утре се прибира синът ми. — Итами спря и погледна малкото пъргаво гущерче върху близката скала. Акико спря също — Може би ще най-добре вие да си тръгнете рано сутринта.
Акико се замисли над думите й като археолог, попаднал на непознати разкрития.
— Аз обичам Сайго — промълви най-сетне тя. — Много го обичам.
— Зная — поклати глава Итами — Въпреки това мисля, че ще е по-добре да си тръгнете преди неговото пристигане…
— Защо, Итами-сан?
Възрастната жена се извърна към нея.
— Защото синът ми е зъл, Акико-сан — отвърна тя. — Понякога си мисля, че това се дължи на ранната и трагична смърт на Юкио. Аз бях против тяхната връзка. Надявах се, че всичко ще свърши, когато тя започна да се среща с Никълъс Линеър. Но и тя се върна при Сайго, също като вас. Не искам грешките да се повтарят.
— Нима се страхувате за живота ми, госпожо?
— Не, Акико-сан — втренчено я изгледа Итами. — Страхувам се за душата ви. Моят син е костелив орех. Представите му за живота са отровени. Ако не се държите на разстояние, те ще заразят и вас.