Направи усилие да се концентрира върху непосредствените проблеми.
— Мати, по-добре изплюй камъчето — рече в слушалката той.
— Новините не са добри. Замесено е правителството.
За миг Кроукър остана с усещането, че някой е хвърлил граната в краката му. Смаян, той зададе съвсем глупав въпрос:
— Кое правителство?
— Нашето, за Бога. Кое друго?
— Не разбирам.
— А да не мислиш, че аз разбирам? Знам само едно — тук става въпрос за нещо далеч по-голямо от собствените ни задници!
Умът на Кроукър бясно препускаше.
— Сега разбирам защо не си изненадан от затъмнението върху инцидента в Ралей — промълви той. — Само правителството разполага с толкова голямо одеяло! Случайно да знаеш някакво име?
— Да си чувал за някой си Минк?
— Никога.
— И аз не бях, докато не се разрових по-надълбоко. Той е управител на едно представително заведение, дето му викат „закрит магазин“…
— И с какво търгува този магазин?
— С шпионаж, лейтенанте, не можа ли да се сетиш?
— Но какво общо имат тук Томкин и убийството на Анжела Дидион?
— Нали каза, че си пипнал мадамата? Питай нея. Тя е била единственият свидетел.
— Добре де, а защо тогава все още се разхожда жива и здрава?
— Сама ли беше в Кий Уест? — засече го Мати.
— Не, покриваха я ден и нощ. Но това беше, за да я пазят.
— Сигурен ли си?
— Фактически да — рече Кроукър след кратък размисъл. — Един ден реши да изпие морето, но пазачът й я спаси. Бях свидетел на целия инцидент.
— Нещо не се връзва — призна си Мати. — Но да пукна, ако знам какво е то!
— Всичко ли ми каза? — попита Кроукър и пъхна в процепа последния си четвърт долар.
— Има и още нещо, което не е свързано пряко о нашата работа — отвърна Мати. — Но ти замина за Луната и нямаше как да ти го съобщя… Твоето приятелче Линеър беше назначен за президент на „Томкин Индъстриз“.
— Стига бе! Да не се майтапиш?
— Защо да го правя? В момента се намира в Токио и приключва някаква сделка, започната от Томкин. Партньор му е някаква компания с името „Сато Петрокемикълс“…
Пресвети Боже, изтръпна Кроукър. Какво става? Светът май е пощурял! После тръсна глава и забързано рече:
— Ще ми направиш ли една услуга, Мати?
— Оттук нататък всичко ще ти струва мангизи, лейтенанте — отвърна Мати Устата. — Сам каза, че вече сме на чисто. Слушам те.
— Трябва ми временно убежище за мен и момичето. Мисля, че при теб ще бъде най-подходящо…!
— Хилядарка на седмица плюс разноските.
— Хайде стига, Мати. Въпросът е спешен.
— Това го знам, лейтенанте. Но ти трябва да се поставиш и на мое място. Времената са трудни, а аз трябва да живея като всички останали.
— Забравяш, че в момента не се водя на ведомост…
— Ще приема честната ти дума.
— Мръсно копеле!
Дори по телефона Кроукър усети усмивката на Мати.
— Знам — рече онзи и прекъсна връзката.
Точно в шест следобед хонконгско време Танцан Нанги вдигна слушалката и набра номера, който му беше оставил Лю. Намираше се на върха на небостъргача, в който се помещаваше „Азиатска банка“ и от доста време насам наблюдаваше с мрачно изражение на лицето тълпата, струпала се пред входа на банката далеч долу. Хората се блъскаха, всички искаха час по-скоро да изтеглят влоговете си. „Азиатска банка“ изведнъж се беше превърнала в ламя, която иска да погълне парите им.
Нанги продължаваше да бъде в неведение по отношение на механизма, който беше успял да събере толкова хора пред вратите на банката, при това за изключително кратко време. Но едновременно с това си даваше ясна сметка за силите, задействали този механизъм. Комунистите затваряха кранчето.
— Колко дълго можем да издържим? — запита той Алън Су в три часа следобед, малко след затварянето на вратите. Пред банката вече имаше полиция, която с мъка удържаше напиращата тълпа.
— Не повече от четирийсет и осем часа, ако това темпо се запази — отвърна Су. — Току-що разговарях по телефона с клоновете ни във Ван Чай, Дим Шацуи, Абърдийн и Стайли. И при тях положението е горе-долу същото. Довечера ще трябва да отворим хранилището.
— Няма да правите нищо без мое разрешение — рече Нанги и замислено подпря челото си с ръка…
— Да, моля? — женският глас насреща беше спокоен и приятен.
— Свържете ме с господин Лю — каза в слушалката Нанги. Усети, че в този миг мрази както себе си, така и проклетите комунисти.