Но е твърде рано. Трябва да разкажа историята на Миларепа поред, иначе този път може да не бъде приспаднат от дълга ми.
На другия ден след заклинанията си Миларепа не успяваше да намери покой. Нощем сънят бягаше от него, а картините се връщаха, да, връщаха се, лицата и писъците от болка, прострените напред ръце, майките, които диреха децата си в бушуващите талази, връщаха се шумът на водата, която заливаше дробовете, тежките мисли на последните мигове от агонията… Миларепа си даваше сметка, че силата му беше послужила само за зло, Миларепа се ужасяваше от себе си.
Той възжела покоя, както жаждата желае вода. Реши да отиде в Чро-уа-лунг, при великия Марпа Преводача, за когото някой му беше казал, че единствен може да му помогне. Като пресичаше Долината на Брезите, той пресметна времето, което му бе трябвало, за да получи формулите на проклятията — две години, и си рече, че за същото време вероятно ще получи и формулите на щастието. Когато прекрачи вратата на Великия Лама, беше почти щастлив.
Марпа го очакваше, защото предната нощ един сън го бе известил за това идване и му беше разкрил, че с Миларепа са свързани от предишни животи. Той втренчи в дошлия очи с формата на ечемичени зърна.
— Безценни Лама, о, велики Марпа. Аз съм ужасен престъпник.
— Ако си престъпник, не идвай да се самообвиняваш пред мен. Не си оскърбил мен, когато си допуснал грях.
— Предлагам ви тялото, словата и сърцето си, а ви моля за храна, дрехи и поучения. Моля ви, научете ме на пътя, който за един само живот отвежда до велико съвършенство.
Марпа изтупа робата си, сякаш нещо го беше подразнило. А след това притвори ресници и отговори:
— Приемам дара на тялото, словата и сърцето ти. Но няма да ти дам едновременно храна, дрехи и поучения. Или ще ти дам храна и дрехи, а ще идеш да търсиш поучения при друг, или ще те поучавам, но ще търсиш другаде храна и дрехи. Едното или другото, избирай!
— Избирам поученията ви.
Марпа задръгна лакътя си до болка. А Миларепа възкликна възторжено:
— Ще прося храната и дрехите си по цялата долина.
— Така да бъде — отвърна Марпа, като видя, че кръв изби на ръката му. — А сега излез от храма и отнеси книгата си със заклинания, защото миризмата ти кара идолите да кашлят.
Великият Лама го прие ледено. Съпругата му се показа доста по-гостоприемна и предложи на Миларепа купичка супа, както и ъгълче, където да полегне.
Още на другия ден той започна да проси из долината.
Марпа най-сетне отиде при новия си ученик и го запита какви са престъпленията му. Миларепа разказа за своето отмъщение и за магията за градушка и разруха.
— Чудесно — рече Марпа — в такъв случай ще ги използваш отново за мен. Качи се ей на онзи хълм и изпрати градушка над областите Яброг и Линг. А след това изпосечи планинците, които живеят в прохода Лобраг.
След като свърши работа, Миларепа се просна пред Марпа и поиска формулата на Учителя за постигане на щастие.
Марпа почервеня и заговори сякаш плюеше:
— Какво? В замяна на твоите престъпления, така ли? Искаш формулата на доброто срещу използването на злото? Ами че ти капчица достойнство нямаш! Ами че ти не заслужаваш да се занимавам с теб и даже да ти говоря! А сега иди върни реколтата в областите Яборг и Линг и излекувай планинците. Преди да си сторил това, няма да те приема пак.
Миларепа разбра, че трябва да се изкупи. Той направи всичко, което можа, за да поправи бедите, и се върна пред нозете на Марпа.
— Велики Лама, разкайвам се. Поучи ме.
Марпа се потърка по тила. Щом само видеше Миларепа, не можеше да се въздържи да не се почеше.
— По-късно, по-късно… Усещам, че не си узрял. По-лесно се върши зло, отколкото добро, злото е по-бързо, без усилие, но е като лепило, от което човек не се измъква толкова бързо…
— Велики Лама, умолявам те.
— Изгради ми една кръгла кула!
— Моля?
— Имам нужда от кръгла кула. Построй ми кръгла кула.
И Миларепа, който нощем просеше прехраната си, денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Когато кулата беше почти завършена, Марпа дойде да го види.
— Какво правиш?
— Довършвам кръглата кула, велики Лама.
— Ама ти луд ли си? Никога не съм ти искал кръгла кула} Това веднага да го сринеш и да върнеш камъните и пръстта, откъдето си ги взел.