— Да.
— Полонеза от „Миньон“ — това е трудно произведение. А тя го изпя като Луиза Тетрацини. О, не, мадам, Лос Анджелис не е далече от Белгия за това момиче. Тя не е добра певица. Тя е велика певица. Добре, питайте хората. Питайте дали са слушали предаването на Самървил.
Милдред, която изслуша хвалебствията както набожните хора слушат музиката на органа, внезапно се свести и промълви:
— Тя е прекрасно момиче.
— Не, тя е великолепна певица.
Когато му отправи объркан и пълен с болка поглед, господин Тревизо се доближи още, за да подчертае това, което смяташе да каже.
— Момичето не струва. Кучка. Но певицата — това е друго нещо.
Това, изглежда, беше всичко и Милдред стана.
— Е, всеки си има право на мнение, но бих искала, ако нямате нищо против, да изпращате сметките си на мен.
— Не, мадам.
— Какво против имате?
— Имам нещо против, мадам, не обичам да ме хапят змии. Идвате тук и ме карате да изиграя роля във вашата малка интрига, с която да си върнете дъщерята…
— Господин Тревизо, това е ваше предположение.
— Не е предположение. През последните две седмици, откакто се излъчи онова предаване на Самървил, малката кучка все ми разправя, че тъпата й майка ще се опита да си я върне и първото, което ще направи, е да дойде тук и да предложи да плати за уроците й по пеене.
— Тя…!
— Да! Това момиче живее за две неща. Първото е да прави майка си нещастна, другото — да се свърже с всички богаташи в Пасадена, които някога е познавала. Казвам ви, тя е кучка, змия, колоратурен сопран. Ако искате Веда обратно, срещнете се лично с нея. Аз нямам нищо общо с тази интрига. Ако ме попита, ще й кажа, че не сте идвали. Че изобщо не съм ви виждал.
Милдред бе така разтърсена от последното разкритие на господин Тревизо, че не беше в състояние да прави планове, схеми или интриги до края на деня. Чувстваше се все едно са я спипали да прави нещо срамно и се зарина в работа, за да не мисли за това. Но по-късно, през нощта, нещата започнаха да се подреждат. Намери някаква утеха в увереността, че поне Веда няма да знае какво е направила. И тогава седна рязко в леглото, цялата пламнала от вълнение. Спомни си изречението, че Веда иска да се свърже отново с всички богаташи от Пасадена и най-накрая разбра как щеше да си я върне, как щеше да накара дори един колоратурен сопран да се върне при нея на колене.
Щеше да стигне до Веда чрез Монти.
Глава 15
Без да полага някакви специални усилия, Милдред следеше какво се случва с Монти през последните три години, дори го беше зърнала един-два пъти, докато обикаляше из Лагуна Бийч. Беше си все там, където го беше оставила — в наследствената си къща, която се опитваше да продаде. Но дори в най-добрите си години тя не беше продаваема, а сега вече изглеждаше и порутена. Тревата отпред беше пожълтяла, защото не се поливаше; на моравата имаше цяла редица табели на агенции за недвижими имоти; железните статуи на кучета изглеждаха ръждясали, а една от колоните отпред очевидно беше блъсната от камион, защото мазилката беше изронена и отдолу се виждаха тухлите. Макар да знаеше къде да го намери, Милдред не се свърза веднага с Монти. Отиде до банката и нае сейф, след това направи точен списък на акциите си. Погледна балансите на спестовните и чековите си сметки. Отиде до универсалния магазин, купи си нова рокля, нова шапка и нови обувки. Роклята беше семпла, но тъмносиня и я правеше по-стройна. Шапката беше тъмна и мека, с голяма периферия. След това се обади на един агент и без да си казва името, попита за цената на къщата на Берагон.