Выбрать главу

— Ха!

Той се засмя, взе я в прегръдките си и намери ципа на роклята й. Поколеба се известно време, някаква част от него без съмнение му казваше да остави ципа й на мира, но друга настояваше, че ще е много приятно, ако го разкопчее. После тя усети как роклята й се отпуска, докато ципът пълзеше надолу. Вдигна я на ръце. Хвърли я малко грубовато върху същото метално легло и същите одеяла, от които беше изритала плажната си чанта преди години в Лейк Ароухед.

— По дяволите, краката ти още са порочно хубави.

— Не мислиш ли, че са криви?

— Престани да ги развяваш пред лицето ми.

— Попитах те…

— Не.

Когато започна да се стъмва, тя стана плачливо сантиментална.

— Монти, не мога да живея тук без теб. Просто не мога.

Монти лежеше неподвижно и пушеше. След дълга пауза отвърна със странен треперещ глас:

— Винаги съм казвал, че ако не живееше в Глендейл, от теб би излязла добра съпруга.

— Да не би да ми предлагаш да се омъжа за теб?

— Ако се преместиш в Пасадена — да.

— Имаш предвид — ако купя тази къща.

— Не, тя е три пъти по-голяма от това, което ти трябва, а и не настоявам. Но няма да живея в Глендейл.

— Добре тогава.

Тя се притисна към него, опита се да бъде дяволита, но той я прегърна с мрачно изражение и дори не я погледна. Скоро й хрумна, че може да е гладен и го попита дали иска да отиде с нея до Лагуна Бийч да вечерят. Той помисли малко и се засмя.

— По-добре отивай сама там, а аз ще си отворя консерва с боб. Дрехите ми в момента не са много подходящи за вечеря навън. Освен ако не искаш да се издокарам в смокинг. Оказва се, че този смешен елегантен костюм е единственият, който ми е останал.

— Така и не отпразнувахме Нова година.

— О, нима?

— И няма нужда да ходим до Лагуна Бийч… Много те харесвам в смокинг, Монти. Облечи го, после ела с мен да се преоблека и аз в нещо смешно елегантно и ще излезем. Можем да отпразнуваме годежа си. Ако наистина сме сгодени.

— Добре, да го направим.

Тя го плесна по кльощавия задник, избута го от леглото и стана след него. В такива моменти беше много чаровна — позволяваше си разни волности с него и за миг лицето му светна и той я целуна, преди да започнат да се обличат. Но отново помръкна, когато пристигнаха в къщата й. Тя сервира уиски, лед и сода и той си приготви питие. Докато тя се обличаше, Монти се въртеше неспокойно из дома й, накрая надникна в спалнята и попита дали може да изпрати телеграма по телефона.

— Искам да съобщя на майка ми.

— Защо не й се обадиш?

— Защото е във Филаделфия, разговорът ще е междуградски.

— Боже мой, да не е в Европа! Обади й се! И й кажи само, че въпросът с къщата е уреден, цената е трийсет хиляди, без някакви глупави удръжки от петстотин и двайсет долара или колкото там бяха. Ако това я е притеснявало, кажи й вече да не се тревожи.

— С удоволствие.

Отиде в гостната, а тя продължи да се облича. Синята вечерна рокля отдавна беше излязла от мода, но тя имаше друга, черна, която много харесваше. Тъкмо я извади и той се появи на вратата.

— Иска да говори с теб.

— Кой?

— Майка ми.

Въпреки успеха, парите и дългия опит от работата с хора, Милдред беше изтръпнала, когато седна до телефона, навлякла набързо халат, за да говори с жената, която никога не беше виждала. Вдигна слушалката, каза треперливо „ало?“ и от другата страна й отвърна възпитан приятелски глас.

— Госпожо Пиърс?

— Да, госпожо Берагон?

— Или може би трябва да ви наричам Милдред?

— Ще се радвам, госпожо Берагон.

— Искам само да ви кажа, че току-що научих от Монти за плановете ви да се ожените и смятам, че това е прекрасно. Не ви познавам, но от това, което съм чула за вас от толкова много хора, винаги съм смятала, че сте най-подходящата съпруга за сина ми и тайно се надявах, както е присъщо на майките, че един ден това ще се случи.

— Това е ужасно мило от ваша страна, госпожо Берагон. Монти каза ли ви за къщата?

— Да, и ви желая щастие в нея, сигурна съм, че точно така ще стане. Монти е толкова привързан към дома си, казва, че и на вас ви харесва, а това е първата крачка към щастието, нали?

— И аз така смятам. И се надявам някой път да ни гостувате там и…

— С радост ще ви посетя. Как е скъпата ми Веда?

— Добре е. Стана певица.