— Уоли със сигурност има прекрасен характер.
— Характерът му е като на всички останали, нито по-добър, нито по-лош. Но ако ти го черпиш вечеря и дори му я сготвиш така, както само ти можеш, ако просто изглеждаш сладка с тази малка бяла престилчица и нещо се случи, то тогава това си е съвсем естествено. Причината ще е майката природа, скъпа, а както знаем, тя не е глупава. Тогава сламената вдовица ще си е седяла в кухнята, където на всички жени ни е мястото, и така всичко ще е наред. А Уоли няма да си е платил нито цент. Дори ще е забравил да попита за цената на картофките. Той ще разбере. И още нещо — така е по-бързо, а доколкото знам, ти си притеснена и не можеш да си позволиш да губиш време. Ако си изиграеш правилно картите, до седмица финансовото ти положение много ще се подобри, а до месец той ще те моли да плати за развода ти. А по другия начин — да го оставиш да те развежда и да те омайва с всичките думи, които знае — може да отнеме и пет години, без да си сигурна, че ще доведе до нещо.
— Мислиш, че искам да бъда издържана?
— Да.
Известно време след това Милдред изобщо не се сещаше за Уоли, или поне така си мислеше. След като госпожа Геслър си тръгна, тя отиде в спалнята и написа няколко писма. Първото беше до майка й, в което й обясняваше, че животът й е навлязъл в нов етап, заради което точно в момента няма да може да продава котви. След това закърпи някои от дрехите на децата. Но към четири часа, когато заваля, остави кошницата с шивашките принадлежности, отиде в кухнята и провери запасите си — три-четири портокала за закуска на децата и зеленчуците, които беше купила вчера от пазара. Подуши хубаво пилето, за да е сигурна, че не се е развалило. Извади внимателно млякото от хладилника, без да го разклаща, с малка лъжичка за сол махна дебелия каймак от повърхността му и го сложи в стъклена чаша. След това отвори консерва боровинки и направи пай. Докато той се печеше, напълни пилето.
Около шест часа подготви камината. Почувства се малко виновна, че го направи с мъртвите клони, които Бърт беше отрязал от дръвчетата авокадо в следобеда, когато се изнесе. Нямаше да пали огън във всекидневната, а в гостната от другата страна на комина, която си имаше собствена малка камина. Всъщност това бе една от трите спални, оборудвана със собствена баня, но Бърт я беше обзавел с диван, удобни кресла и снимки от банкетите, на които бе държал речи, и в нея посрещаха гости. След като стъкна огъня, отиде в спалнята и се облече. Сложи си рокля с щампи, най-хубавата, която имаше. Огледа множество чорапи, намери два без бримки и ги обу. Обувките, които много пазеше, бяха в прилично състояние. Обу семпъл черен чифт. След това се огледа, полюбува се на краката си, напомни си да присвива дясното коляно, метна едно палто и отиде в гостната. В седем без десет свали палтото и натисна копчето на отоплението. След това свали щорите и светна няколко лампи.
Уоли звънна около седем и десет и започна да се извинява, че е закъснял. Каза, че нямал търпение да тръгнат. За миг Милдред се изкуши от възможността да спести храната, да яде, без да се налага да готви, но най-вече да отиде някъде навън, да поседне под меката светлина, може би дори да послуша жива музика и да потанцува. Но устата й я изпревари, разбъбри се и пое всичко в свои ръце.
— О, боже, дори не си помислих, че ще искаш да излизаш в такава вечер.
— Нали така се разбрахме?
— Но времето навън е ужасно. Защо не ти приготвя нещо, а пък ще излезем някой друг път?
— Хей, хей, ще те изведа навън.
— Добре, но нека поне изчакаме малко да поспре дъждът. Мразя да излизам в такъв порой.
Поведе го към гостната, запали камината, взе му палтото и изчезна с него. Върна се с поднос, на който имаше кана портокалов сок и две чаши.
— Я виж ти!
— Помислих си, че така времето ще мине по-бързо.
— Със сигурност.
Той взе едната чаша и я изчака и тя да вземе своята, след това каза:
— Наздраве! — И отпи. — Милдред се учуди колко хубаво беше питието. А Уоли направо изпадна в екстаз. — Я виж ти! Истински джин! Не съм опитвал такъв… и аз не знам откога. По баровете има само ментета, с които непрекъснато си рискуваш живота. Ти да не си барманка?
— О, не, току-що го взех.
— Не от Бърт.
— Не съм казала откъде е.
— Контрабандният алкохол на Бърт беше ужасен. Взимаше го от някакъв тип с домашна лаборатория. Колкото повече добавки му слагаше, за да убие вкуса на спирт, толкова по-гаден ставаше. И като стана въпрос — Бърт е луд да те напусне.