СЧЕТОВОДИТЕЛИ
КАСИЕРИ
ТЪРГОВЦИ
ПРОДАВАЧКИ
СЕКРЕТАРКИ
Алис Брукс Търнър
Само квалифициран персонал
Госпожица Търнър, която се помещаваше в малък офис в една от административните сгради в центъра, се оказа спретната дребна жена, не много по-възрастна от Милдред, но малко по-корава. Пушеше цигара от дълго цигаре, с което махна на Милдред да седне на малко бюро, и без да вдига поглед, й каза да попълни формуляр. Милдред си напомни, че трябва да пише прегледно и даде абсурдно количество информация за себе си — възраст, тегло, височина, националност, та дори религия, образование и точно семейно положение. Повечето от въпросите й се сториха ненужни, а някои направо нахални. Но въпреки това отговори на всички. Когато стигна до това какъв вид работа предпочита, се поколеба. Какъв вид работа предпочиташе? Всяка, с която щеше да изкарва пари, но очевидно не можеше да го признае. Затова написа: рецепционистка. Не знаеше какво точно означава диетолог, но думата бе привлякла вниманието й през последните седмици и поне звучеше авторитетно.
После стигна до огромното празно място, на което трябваше да попълни имената и адресите на предишните си работодатели. И със съжаление отбеляза: „Не съм работила досега“. След това се подписа и предаде формуляра. Госпожица Търнър й махна да седне на един стол, прегледа формуляра, поклати глава и го хвърли на бюрото си.
— Нямате никакъв шанс.
— И защо?
— Знаете ли какво е рецепционистка?
— Не съм сигурна, но…
— Рецепционистката е мързелива дама, която не може да върши нищо и иска само да седи на нечий вход, където всички ще могат да я виждат. Онази с черната копринена рокля, с голямо деколте и дългите крака пред вратата с телефона с една линия пред нея, която понякога успява да приеме правилно разговор, но в повечето случаи — не. Нали се сещате — тази, която ви казва да седнете и че господин Доукс ще ви приеме след няколко минути. След това започва да си показва краката и да си лакира ноктите. Ако спи с господин Доукс, получава по двайсет долара на седмица, ако не — взима по дванайсет. С други думи — нищо лично, не искам да ви обиждам — но само като погледнах формуляра, и веднага се досетих, че вие сте тази жена.
— Чудесно. Мога да спя много добре.
Ако тази дързост имаше някакъв ефект върху госпожица Търнър, то тя не го показа. Кимна и каза:
— Сигурна съм, че спите добре. Като всички нас, нали? Но аз не държа публичен дом, а и в момента няма свободни места за рецепционистки. Преди имаше. В добрите стари времена. Когато дори заложните къщи ги наемаха, за да покажат, че имат класа. Но след това откриха, че не са им необходими. Започнаха да спят със съпругите си и мисля, че добре им се получи. Поне раждаемостта скочи. Затова смятам, че няма да имате късмет.
— Това не е единственото, което мога да правя.
— Напротив.
— Не ми давате възможност да ви обясня.
— Ако можехте да правите нещо друго, щяхте да го запишете с големи букви във формуляра. Но като видя „рецепционистка“, повече нищо друго не ми трябва да знам. От това нищо не следва и няма смисъл нито вие да ми губите времето, нито аз вашето. Ще въведа формуляра в картотеката, но вече ви казах и пак ви повтарям — нямате никакъв шанс.
Очевидно интервюто беше приключило, но Милдред произнесе малка реч, за да се опита да се продаде. Колкото повече говореше, толкова повече се разпалваше. Обясни, че се е омъжила, преди да навърши седемнайсет, че докато другите жени са усвоявали професии, тя се е грижила за дома си и е отглеждала две деца, „което по принцип не се смята за нещо позорно“. А сега, когато бракът й бил разбит, искала да знае дали е честно да я наказват за стореното и да й отказват правото да си печели хляба като всички останали. Освен това, каза тя, не била спала през цялото време, макар да била омъжена. Научила се да бъде добра домакиня и отлична готвачка, като дори си докарвала малък доход, продавайки сготвени от нея ястия в квартала. Щом можела да върши това, значи била способна и на други неща. И все повтаряше: „Каквото върша, върша го добре.“
Госпожица Търнър издърпа доста чекмеджета и ги подреди в редица на бюрото си. Бяха пълни с формуляри в различни цветове. Взря се напрегнато в Милдред и каза:
— Казах ви, че не сте квалифицирана. Добре, погледнете тук и ще разберете какво имам предвид. В тези три чекмеджета са данните на работодателите, които ми се обаждат, когато имат нужда да наемат някого. Обаждат се на мен. Правят го, защото сме на една вълна и им спестявам неприятностите от разговори с глупачки като вас. Виждате ли тези розовите папки? Това означава „никакви евреи“. А сините? „Никакви не евреи“ — не са много, но ги има. Няма нищо общо с вас, но ви дава представа за какво става въпрос. На това бюро хората се продават като добитък във фермите на Чикаго и по абсолютно същата причина: притежават качествата, които работодателят търси. Добре, а сега погледнете нещо, което определено ви засяга. Виждате ли зелените папки? Това означава: „никакви омъжени жени“.