Една сутрин за нейна изненада пристигна бележка от госпожица Търнър, която я молеше да й се обади. Тя се облече за около четири минути, хвана автобуса в девет часа и в девет и трийсет вече беше в познатия й малък кабинет. Госпожица Търнър й махна да седне.
— Изскочи нещо, затова ви изпратих съобщение.
— Какво?
— Икономка.
— О…
— Не е каквото си мислите, затова не ми говорете с такъв тон. Искам да кажа, че няма да се налага да спите с никого, доколкото знам. И нямам никакъв интерес от това. Не се занимавам с прислуга, затова няма да получа и цент. Но бях снощи в Бевърли Хилс и се заговорих с дама, която ще се омъжва за режисьор. Той още не знае, но в къщата му се задават огромни промени. Затова й трябва икономка. И заради тези страхотни домакински умения, за които ми разказахте, й съобщих за вас и мисля, че работата е ваша, стига да я искате. Няма да имате проблеми заради децата. Ще ви дадат квартира. Мисля, че можете да й поискате сто и петдесет, ако умеете да преговаряте, но по-добре поискайте двеста и след това свалете. Дори след като си платите униформите, храната, прането, отоплението, осветлението и квартирата, пак ще ви остане повече, отколкото изкарват и най-даровитите ми кандидати.
— Не знам какво да кажа.
— Решавайте. Трябва да я осведомя за резултата.
— Защо се сетихте за мен?
— Нали ви казах? Късате ми сърцето.
— Да, но… За втори път получавам подобно предложение. Неотдавна една дама ми предложи работа като сервитьорка.
— И вие отказахте?
— Наложи се.
— Защо?
— Не мога да се прибера у дома и да се изправя пред децата си, ако цял ден съм работила за бакшиши, носила съм униформа и съм бърсала трохи.
— Но можете да се изправите пред тях като няма нищо за ядене?
— Предпочитам… да не говоря за това.
— Чуйте ме, това е просто едно лично мнение и може и да греша. Имам си своя малък бизнес, извадила съм късмет и само от мен зависи дали ще ям в закусвалня или в „Балтимор“. Но ако загубя всичко и трябва да избирам между стомаха и гордостта си, веднага ви казвам, че ще предпочета сто пъти стомаха си. И ако се наложи да нося униформа, ще го направя.
— Ще отида там заради вас.
За първи път коравият вид на госпожица Търнър се пропука и тя показа някакъв признак на раздразнение.
— Че аз какво общо имам с това? Или искате работата, или не. Ако не я искате, просто кажете, аз ще й се обадя, ще й съобщя и ще се спася от целия ангажимент. Но ако я искате, веднага заминавайте натам и се дръжте прилично.
— Ще отида заради вас.
Госпожица Търнър извади лист и написа свирепо някакво послание върху него. В очите й просветваха искри, когато го подаде на Милдред.
— Добре, искахте да знаете защо онази жена ви е предложила работа като сервитьорка и защо аз ви препоръчвам за икономка. Защото сте оставила половината си живот да мине, без да правите нищо друго, освен да спите с мъжа си, да готвите и да слагате масата — само за това ви бива. Така че заминавайте. Това трябва да правите и най-добре веднага да започвате.
Разтреперана, Милдред се качи на автобуса по „Сънсет“, но адресът й беше непознат и трябваше да попита кондуктора къде да слезе. Свалиха я на „Колдуотър Кениън Драйв“. Нямаше никакви табели и тя заскита из непознатия квартал, опитвайки се да се ориентира. Къщите бяха огромни и неприветливи, с алеи отпред и окосени морави от всички страни. Не можеше да събере кураж да ги доближи. Наоколо не се виждаха никакви пешеходци и тя обикаля почти цял час и оглежда всеки пътен знак, докато накрая изгуби напълно посоката из виещите се улици. Беше на прага на истерията, изпълнена с гняв към Бърт, задето взе колата, защото ако сега беше с нея, не само щеше да си спести разкарването пеша, ами можеше да отиде, без да губи самоуважението си, до някоя бензиностанция и да поиска карта. Но наоколо не се виждаха бензиностанции, нямаше кого да попита. Пред нея се бяха ширнали километри пусти улици под сянката на надвиснали дървета. Накрая до нея спря камион на химическо чистене и тя получи инструкции от шофьора. Намери къщата, огромен палат с нисък жив плет край него, отиде до вратата и позвъни. Появи се портиер с бяло сако. Тя попита за госпожа Форестър, а той се поклони и се отмести, за да я пусне да влезе. После забеляза, че няма кола и замръзна.