— Хванах те, мръсна малка крадла! Хванах те на местопрестъплението!
— Момичета! Момичета!
— Хванах я! Видях я как го прави, краде бакшиши от моите маси! Открадна от осемнайсета маса, преди тази дама да седне, а сега и от петнайсета ми сви четиридесетте цента. Видях я!
За миг цялото заведение зажужа като кошер, другите момичета също започнаха да обвиняват на висок глас, хостесата се опитваше да възвърне реда, а от кухнята дотърча управителят. Беше нисък набит грък с блестящи черни очи, уволни и двете момичета и дълго се извинява на клиентите. Когато след няколко минути и двете напуснаха демонстративно в цивилните си дрехи, Милдред беше толкова потънала в размислите си, че дори не кимна на своята сервитьорка. Чак когато се появи хостесата с бяла престилка и започна да изпълнява поръчки, тя осъзна, че се е изправила пред едно от най-важните решения в живота си. Имаха нужда от служителка, и то веднага. Тя се взря в чашата вода и накрая окончателно и непоколебимо сви устни. Не би вършила тази работа, ако не я заплашваше глад. Остави десет цента на масата. Стана. Отиде на касата и си плати сметката. След това се обърна и тръгна към кухнята, все едно вървеше към електрическия стол.
Глава 4
Следващите два часа бяха кошмарни за Милдред. Не получи работата толкова лесно, колкото предполагаше. Управителят, чието име беше Макадулис, но когото всички наричаха господин Крис, искаше да я вземе и особено се ентусиазира, когато хостесата започна да крещи в ухото му:
— Трябва да назначите някого! Там е пълна бъркотия! Пълна бъркотия!
Но когато момичетата видяха Милдред и разбраха защо е тук, се събраха и сложиха категорично вето върху кандидатурата й, ако не върнат Анна. Анна, предположи тя, беше момичето, което я бе обслужило и което беше започнало свадата, но тъй като всички очевидно бяха потърпевши от кражбите, я смятаха в известен смисъл за своя представителка и не искаха да я превръщат в изкупителна жертва. Защитаваха тезата си доста шумно, а през това време поръчките се трупаха, но те не спираха да крещят и да ръкомахат. При едно замахване една от тях бутна чиния с клуб сандвич и Милдред я хвана във въздуха. Сандвичът беше напълно съсипан, но тя го оправи със сръчните си пръсти и върна чинията на плота. Готвачът, огромен мъж, когото наричаха Арчи, наблюдаваше тази нейна демонстрация на жонгльорски умения вяло и безстрастно, но когато възстановеният сандвич се върна на плота, леко й кимна. После заудря по печката с цяла длан. Това успя да възвърне тишината, след като всички предишни опити се бяха провалили. Господин Крис се обърна към момичетата.
— Добре, добре.
След като проблемът с Анна беше уреден, хостесата поведе Милдред към съблекалнята, където отключи едно гардеробче и й подаде меню.
— Свали си роклята и докато ти търся униформа, научи менюто, за да не си напълно безполезна. Кой номер носиш?
— Десети.
— Работила ли си в ресторант?
— Не.
— Разучи го добре, особено цените.
Милдред си свали роклята, закачи я в шкафчето и се взря в менюто. Имаше обеди по петдесет и пет и шейсет и пет цента, както и предястия, пържоли, котлети, десерти и газирани напитки, повечето със странни имена, които нищо не й говореха. Колкото й да се съсредоточаваше, всичко й беше като на китайски. След две минути хостесата се върна с униформата й — светлосиня дреха с бели маншети, джобове и якичка. Облече я.
— А това ти е престилката. Оправи си униформата; ще ти я удържим от първата надница — три деветдесет и пет, получаваш я на добра цена и трябва да я переш редовно. И ако не те харесаме, ще ти прибираме по двайсет и пет цента наем за униформата; и те се спират от надницата ти, но няма да я купуваш, освен ако не те назначим окончателно. Плаща ти се по двайсет и пет цента на час, плюс бакшишите.
— И как се казвате, госпожице?
— Айда. А ти?
— Милдред.
Тръгнаха към залата с клиентите и докато минаваха през кухнята, Айда не спираше да й шепне в ухото: