— Давам ти лек участък, ясно? Трета, четвърта, пета и шеста маса, всичките онези малки сепарета до стената. Нямаш четворки, единичните и двойните маси се обслужват по-лесно. Поемаш новите клиенти, а за останалите, които вече обядват, ще се погрижа аз. За да не се пречкаш на другите момичета.
Влязоха в залата с клиентите и Айда й посочи участъка. Три от масите бяха заети от хора, дали поръчките си преди скандала, а на четвъртата седяха две жени, които току-що бяха влезли. Всички бяха изнервени от забавянето. Но на Милдред още не й беше дадено разрешение да започне. Айда я заведе при касиерката, блондинка с рибешко лице, която започна гневно да предава на Айда оплакванията на клиентите и да й разказва за петимата, които вече се били изнесли. Айда я прекъсна и я накара да даде на Милдред нов кочан.
— Трябва да следиш всяка сметка, ясно ли ти е? Тук вписваш номера си, ти си номер 9. Тук отбелязваш номера на масата, а тук — броя на клиентите. А тук долу записваш всичко, което са поръчали. И първото, което трябва да запомниш: не прави грешки. Системата работи против теб; ако объркаш нещо, ти се удържа от надницата.
Зловещото предупреждение все още отекваше в ушите й, когато Милдред най-накрая се доближи до двете жени, чакащи да им вземат поръчките, подаде им менюта и попита какво ще обичат. Те отвърнаха, че не са сигурни дали ще поръчат нещо и поискаха да знаят що за място е това, където оставят хората да чакат, без да ги питат дали имат нещо против. След всичко, което бе преживяла този ден, Милдред беше почти в истерия и почувства силен импулс да ги свали малко на земята, както беше направила с госпожа Форестър. Но се насили да се усмихне, каза, че са имали ужасни неприятности и ако потърпят още минутка-две, тя ще се погрижи да бъдат обслужени веднага. След това бързо добави единственото, което бе успяла да запомни от менюто.
— Днес печеното пиле е страхотно вкусно.
Малко поуспокоени, те поръчаха обяда от шейсет и пет цента с пиле, но едната каза на висок глас:
— И гледайте да няма сос в моята порция, по никакъв начин. Мразя сос.
— Да, госпожице. Няма да забравя.
Милдред тръгна към кухнята и се размина на косъм с момичето, което излизаше през изхода. Зави навреме, мушна се през входа и извика на Арчи:
— Две порции печено пиле. Едната без сос.
Но вездесъщата Айда застана до лакътя й и закрещя трескаво към Арчи:
— Задръж соса, задръж! — След това дръпна Милдред настрани и започна да й се кара. — Трябва да знаеш как да поръчваш! Никъде не можеш да работиш, ако не се разбираш с готвача и трябва да си наясно как да му говориш. А сега запомни: ако клиентите не искат някоя от добавките, не казваш на готвача „без“, а „задръж“.
— Да, госпожице.
— Трябва да се разбираш с готвача!
Милдред започна смътно да разбира защо този голям юмрук, ударил по плота, беше успял да възстанови реда, докато господин Крис беше изкълван като бръмбар в развилнял се кокошарник. Забеляза, че сервитьорките сами сипваха супата, затова взе купи и ги напълни с доматената кремсупа, която клиентите й бяха поръчали. Но Айда не спираше да я наставлява.
— Вземи си ордьоврите! Вземи си ордьоврите! — Като видя празния поглед на Милдред, Айда грабна две чинии със салата от плота със сандвичите, постави две парчета масло в две малки чинийки и даде знак на Милдред да занесе всичко това. — Имаш ли вода?
— Не още.
— Ами казвай! — Айда се шмугна към крана, наля две чаши вода и ги плъзна сръчно до чиниите. След това опря на тях две салфетки. — Носи ги, ако клиентите ти още не са си тръгнали.
Милдред премигна безпомощно пред огромната купчина.
— Може ли… да ми дадете поднос?
Отчаяна, Айда хвана чиниите, чашите и салфетките и те се подредиха в пръстите й като карти за игра, след това ги закрепи върху долната част на ръката си под лакътя.
— Вземи супата и ела. — И излезе, преди Милдред да се опомни от скоростта и сръчността й на фокусник. Взе бързичко супите и ритна вратата на изхода, както бе видяла да правят другите. Внимаваше да не разлее и най-накрая стигна до масата. Айда вече успокояваше двете жени и Милдред позна по погледите им, че им е било обяснено, че е нова и че трябва да й прощават някои пропуски. Те веднага започнаха да се забавляват с нея и да я наричат „новобранка“ и „непохватна“. За да не покаже презрението си, тя тръгна към кухнята, но нямаше отърваване от Айда.
— Вземи нещо! Никога не прави празен курс без нещо в ръцете си. Така ще се скъсаш от ходене и никога няма да успееш да си свършиш работата. Събери мръсните чинии на трета маса. Вземи нещо!