— Фауна, фауна, фауна.
— Погледна ли в гардероба?
— Милдред, сигурен съм, че е точно там.
Отвори гардероба, мушна глава вътре и извика:
— Хей!
Милдред предложи да провери и в коридора и той я послуша. Търси я навсякъде, като си даваше вид, че става все по-притеснен с всяка изминала минута. Скоро каза с разтреперан глас:
— Милдред, нали нашата маймунка не се е изпарила във въздуха?
— Чувала съм, че такива неща се случват.
— Това би било ужасно.
Веда взе чашата си, издаде пак малкото си пръстче и отпи претенциозно.
— Е, татко, не виждам защо толкова се разстройваш. Според мен всеки вижда, че тя е зад дивана.
— А ти заминавай да си лягаш.
Очите на Милдред блеснаха, когато произнесе тези думи. Веда скочи на крака. Но Бърт не обърна внимание. Той отново преметна колана над главата си, застана на четири крака и каза „бау-бау“, след това се хвърли зад дивана. Сграбчи пищящата Рей, каза, че е време и двете да си лягат, и попита дали искат татко да ги завие. Вдигна детето високо във въздуха, а Милдред извърна глава, защото й се стори, че дъщеря й обича Бърт повече от всички на света и сърцето й се сви от болка.
Той ги приспа, върна се при нея и си сложи колана. Наля си още едно питие, а през това време тя кисело си мислеше за колата. Даде си сметка, че той е петият или шестият човек, който я беше вбесил този ден и че всичко беше заради отчаяното положение, в което бе изпаднала. Но днес не намираше в себе си достатъчно обективност за подобен анализ — за нея това бе просто въпрос на справедливост. Тя работеше, той — не. Нямаше право да притежава нещо, което изобщо не му трябваше, а на нея можеше да й улесни живота. Той пак я попита как е, а Милдред отвърна, че е добре, но гневът й се надигаше и тя знаеше, че рано или късно ще избие на повърхността.
На вратата се позвъни и тя отвори. Когато Уоли приятелски я потупа по задника, тя бързо му прошепна:
— Бърт е тук.
Лицето му замръзна за миг, но веднага се овладя и изненадващо убедително влезе в ситуацията, като каза достатъчно силно, за да бъде чут навсякъде из къщата:
— Хей, Милдред, не съм те виждал от сто години! Боже, изглеждаш страхотно! Бърт тук ли е?
— Тук е.
— Няма да му отнема повече от минутка, но трябва да го видя.
И след като Уоли се престори, че вярва, че Бърт още живее тук, Бърт продължи играта. Здрависа се с него демонстративно, предложи му питие сякаш скочът беше негов собствен и го заразпитва сякаш нищо не се бе случило. Уоли обясни, че го търси вече от два месеца, защото изникнало нещо и най-накрая успял да го намери. Бърт отвърна, че няма нужда да му го казва, той много добре знаел как лети времето. Уоли го попита за трите къщи от 14-и парцел — искал да знае дали при продажбата им е правена устна уговорка, че зад тях ще се изгради предпазна стена. Бърт отвърна, че това абсолютно не е вярно и се впусна в подробности за сделката с имотите. Уоли заяви, че й на него всичко това му звучало твърде странно, но искал да се увери.
Милдред слушаше с едно ухо. Вече нямаше настроение за Уоли, умът й беше погълнат от колата и си мислеше как да започне разговора за нея. Но тогава й хрумна една лукава идея и тя пристъпи към действие без повече разсъждения.
— О, колко е горещо тук! Не ви ли пречат саката, момчета? Не искате ли да ги свалите?
— Мисля, че е права, Бърт.
— Така е.
— Не ставайте, аз ще ги взема.
Те си свалиха саката, тя ги метна на ръката си и влезе в дрешника, за да ги окачи на закачалки. След това бръкна в джоба на Бърт, където знаеше, че трябва да е ключът от колата. Извади го и го пъхна в обувката си. Върна се в гостната и взе питието си, което едва бе докоснала.
— Май ще се напия.
— Браво на момичето!
— Дай да ти долея.
Бърт сложи лед в чашата й, сипа още малко алкохол и сода, а тя отпи набързо две-три глътки. Докато разклащаше леда, който звънеше по стъклените стени, им разказа историята за Хари Енгъл и котвите, която много ги развесели. Когато млъкна, усети допира на ключа в обувката си и се засмя от сърце за пръв път от месеци. Имаше чаровен смях, малко като на Рей, който стресна двамата мъже и те започнаха да се смеят заедно с нея, все едно нямаше рецесия, разбит брак и тежки чувства около работата на синдиците.