— Пайовете може и да са гадни, но какво очакваш в тези времена? Ако някой не иска да ги яде, викни ме и ще му направя нова сметка.
Милдред тъкмо щеше да си отвори устата, за да защити Айда и разгорещено да заяви, че новата сметка няма да направи пая по-вкусен, когато й хрумна, че може би най-доброто решение е тя самата да доставя пайовете. И когато съзря възможността да изкара още някой безценен долар повече, цялото й отношение се промени. Знаеше, че трябва да спечели Айда — и не само нея, а и всички в заведението.
Същия следобед беше по-мила с другите момичета, отколкото професионалната етика изискваше. Седна да обядва с тях и се включи в разговора. Междувременно обмисляше как да подходи с Айда. Тази вечер беше на работа и след като затвориха ресторанта, забеляза, че Айда бърза, хвърляйки поглед към часовника — по всичко личеше, че гони автобус. Отвори й вратата и я попита:
— Накъде си, Айда? Да те закарам ли?
— Ти… имаш кола?
— Е, поне върви.
— Аз живея на „Върмонт“. Близо до „Франклин“.
— По път ми е. Аз живея в Глендейл.
Щом се качиха в колата, ледът между тях се стопи. Когато се разделиха, Милдред попита Айда дали не иска да мине да я вземе на другата сутрин. От този момент нататък Айда получи транспорт, а Милдред — по-добри маси в ресторанта и което бе по-важно, възможност да задържи вниманието й за доста дълго време всеки ден. Станаха първи приятелки и разговорът някак си все се въртеше около пайовете. Айда наистина се ядосваше на сладкишите, които господин Крис предлагаше на клиентите, а Милдред я изслушваше със съчувствие. И една вечер най-невинно попита:
— Колко плаща за тези пайове?
— Колкото и да му взимат, все е измамен.
— Да, но… колко?
— Не знам… Защо?
— Аз правя пайове. Колкото и да дава, мога да се вместя в цената и да му изпека сладкиши, които хората наистина ще искат да ядат. Такива ще му ги направя, че ще се прочуе с тях.
— Наистина ли можеш?
— Продавам от много време.
— Тогава ще разбера колко плаща.
И така пайовете се превърнаха в тяхната конспирация. Една неделя Милдред отиде с колата до Айда и й занесе прекрасен, сочен, красиво оформен пай с боровинки. Айда беше омъжена за бивш строител, който в момента беше безработен, и Милдред подозираше, че този сладкиш ще й дойде добре за неделната вечеря. На другия ден, в най-натовареното обедно време, когато господин Крис беше отишъл до банката, за да вземе дребни монети, Айда спря Милдред на пътеката между масите и й прошепна дрезгаво:
— Плаща по трийсет и пет цента на пай и поръчва по три дузини на седмица.
— Благодаря.
Същата вечер Айда събра всичката необходима информация и когато Милдред пресметна, че ще успее да се вмести в трийсет и петте цента, реши да поеме нещата в свои ръце.
— Остави на мен, Милдред. Просто остави на мен. Не се налага да казваш нито дума. Отдавна си знаех, че трябва да взема мерки за тези пайове и вече настъпи моментът. Просто остави на мен.
На следващата сутрин взимането на мерки се оказа малко по-шумно, отколкото Милдред бе очаквала. Господин Крис каза, че работи с „Хенди Бейкинг Кампъни“ от години и това няма да се промени, а Айда настоя, че така губи клиенти и не му стига умът, за да го разбере. Освен това, продължи Айда, има едно момиче, което прави страхотни пайове, и какъв му е проблемът, не иска ли клиенти? Господин Крис й каза да не го притеснява повече, защото е зает. Айда го предизвика да разгледа целия асортимент — с череши, боровинки, ягоди…
— Никакви череши, никакви боровинки, никакви ягоди! — изкрещя господин Крис на развален английски. — Половината пай се разпада с тези плодове. Ябълки, тикви, лимони, нищо друго не искам.
Тогава Айда влезе в помещението с клиентите и махна на Милдред да дойде. Когато останаха сами, й прошепна:
— Чу ли го какво каза? Ябълки, тиква, лимони — нищо друго. Това означава, че е готов да смени доставчика, но е прекалено голям инат, за да си признае. Чуй ме, Милдред, утре донеси три пая — един с ябълки, един с тиква и един с лимони. Само три, не повече. И аз ще се погрижа да бъдат сервирани. Те са мостри, но запомни едно нещо: трябва да си мисли, че идеята е негова.
Айда отново надникна през вратата и махна. Дойде и Анна — момичето, което беше участвало в скандала първия ден и после беше върнато на работа. Айда я дръпна при тях.
— Анна, чу ли какво му казах?