— Айда, тези пайове са позор и…
— Добре, тогава прави каквото ти казвам и ще вкараме пайовете на Милдред вместо тези боклуци, които сервираме сега. Страхотни са, Анна. Но го знаеш какъв е, затова утре, когато започна да сервирам мострите, които Милдред ще донесе, ти му вкарай мухата и кажи, че отдавна е трябвало да направи точно това. Той ще се замисли и така ще надвием ината му.
— Разчитай на малкото сираче Ани.
— Размажи го.
— Ще пречупя този грък за нула време. Не се тревожи, Милдред. Ще ти продадем пайовете.
На Милдред й се насълзиха очите от топлите чувства, които изпита и към двете, и реши, че Анна също заслужава по някой безплатен пай от време на време. Същия следобед направи мострите и на следващата сутрин Айда ги вкара бързо в кухнята като шпионин, пренасящ бомби. Докато си обличаше униформата, Милдред беше нервна като актриса преди премиера. Влезе в кухнята и усети как очакването е надвиснало във въздуха. Господин Крис си беше на бюрото в ъгъла. Стана и отиде до изхода. Залепи на вратата парче картон, на което със средиземноморския си почерк беше написал специалитета за деня — „Шунка със сладки картофи“.
Всички се събраха около него, за да го прочетат. Айда отиде до бюрото, взе син молив, върна се до вратата и добави: „и пай“. Момичетата тръгнаха една по една към залата с клиентите.
Още в самото начало на обяда Милдред успя да продаде две парчета пай. Господин Ранд, един от редовните й клиенти, дойде по-рано с друг мъж и когато тя му подаде менюто, за да си избере десерт, попита невинно:
— Какво ще кажете за парче пай, господин Ранд? Лимоновият е много хубав днес.
Господин Ранд хвърли поглед към придружителя си.
— Това само показва колко е лоялна. Паят е отвратителен, тя го знае, но въпреки това казва, че лимоновият е хубав днес. Откажи се от пая, освен ако не ти е омръзнал животът и искаш да умреш.
— Днес имаме нови пайове, господин Ранд.
— Е, стават ли?
— Опитайте. Мисля, че ще ви харесат.
Другият мъж си избра шоколадов сладолед, а Милдред забърза към кухнята, за да вземе поръчките. Върна се с двата десерта и кафе и сърцето й щеше да изскочи, когато чу клиентът да казва:
— Този пай изглежда добър.
Постави го пред господин Ранд и другият мъж дори не й позволи да му поднесе сладоледа.
— И аз искам! Може ли да сменя поръчката?
— Разбира се!
— Лоялна? Тя е повече от лоялна. Виж ти, този сладкиш е поне пет сантиметра дебел.
До пладне от лимоновия пай останаха само няколко трохи пълнеж в празната чиния, а до един часа и трите бяха продадени. До три Айда вече беше разказала за случилото се на господин Крис и всички стояха край тях и чакаха резултата. Тя го помоли да обърне внимание колко бързо са свършили сладкишите. Че лимоновият е изчезнал, преди да успее да се обърне, а един клиент си е поискал второ парче, но вече нямало. Било ужасно, когато всички пайове на Милдред били продадени и се наложило да сервира от старите. Господин Крис не промълви и дума, беше се привел над бюрото и се държеше като глух. Но Айда не млъкваше и ставаше все по-гръмогласна. Една дама на маса за четирима поискала да знае откъде доставят тези прекрасни пайове и когато й посочила Милдред, тя била удивена. Господин Крис се размърда тревожно и й каза да не го безпокои, защото бил зает и…
— Значи, ето какво си бил намислил! — Той подскочи и на една педя от носа си видя пръста на Анна, която го бе насочила към него като пистолет. Не му даде време да се съвземе и продължи: — Сега разбирам защо все разпитваше за Милдред! Усещах аз, че нещо хитруваш! И кой ти каза, че тя може да прави пайовете, искам да знам? Виж го ти! Само да те изпусне човек от поглед и все нещо ще измислиш!
На тази ласкателна тирада господин Крис отначало отвърна с празен поглед. След това избухна в силен смях и посочи шеговито към Айда, все едно си правеше някакъв голям майтап с нея. Айда се направи на силно възмутена, че я е оставил да му наговори всичко това за пайовете, след като през цялото време е знаел, че ги е приготвила Милдред и вече е бил взел решение за тях. С всяка нейна дума смехът му ставаше все по-силен и след като си избърса сълзите от очите, той сключи сделката. Имаха малки проблеми за цената, той се опитваше да я свали на трийсет цента, но тя настоя за трийсет и пет и той бързо се съгласи. Същата вечер Милдред почерпи Айда и Анна в един бар, в който сервираха алкохол, където я беше водил Уоли, и помогна на Анна да свали един мъж от съседната маса. Предстоеше й да направи първите си шест пая и тя се прибра у дома много късно, преизпълнена с възторжена любов към цялото човечество.