— Търсих навсякъде и…
— Всичките ти носни кърпички винаги са стояли в горното чекмедже на раклата ти и все още са си там. Изобщо не си търсила носна кърпичка. Пак си ровила из нещата ми, за да видиш дали няма да намериш нещо интересно, нали?
— Майко, как можеш да намекваш подобно…
— Нали?
— Не е вярно и съм обидена от въпроса.
Веда погледна високомерно Милдред в очите с изражение на обидено достойнство. Милдред помълча за миг, след това продължи.
— И как стана така, че даде една от тези униформи на Лети?
— Просто предположих, майко, че си забравила да й кажеш да ги носи. Очевидно са купени за нея. Щом ще ми носи нещата до басейна, искам да е прилично облечена.
— До басейна? Какви неща?
— Нещата ми за плуване, майко.
Малката Рей се засмя с пълен глас, а Милдред беше като поразена от гръм. Учебната година беше свършила. Беше оставила на децата кочан с автобусни билети, за да могат да ходят да плуват в езерото в парка „Грифит“, но нямаше представа, че в цялото мероприятие е била включена и Лети. Стана ясно, че според Веда само тя и Рей могат да ходят да плуват, а Лети трябва да ги следва на две крачки отзад в униформа и с боне и да им носи чантите. Голямата й дъщеря дори извади бонето, в което Милдред позна яката на една от роклите си. Беше прилежно подшита и превърната в убедителна бяла диадема с бродерии по краищата.
— Това е нечувано!
— Е, майко, на мен ми се струва напълно подходящо.
— Лети плува ли с вас?
— Разбира се, че не.
— И какво прави?
— Седи край басейна и чака, както й се полага.
— По нареждане на… госпожица… Веда, предполагам?
— Надявам се, че си знае мястото.
— Е, от тук нататък край с госпожица Веда. Ако ще ходи с вас на басейн, ще го прави със собствените си дрехи и ще влиза да плува. Ако няма бански, ще й намеря.
— Ще бъде както искаш, майко.
Малката Рей, която слушаше всичко това с огромно удоволствие, се изтърколи на пода, засмя се с пълно гърло и зарита във въздуха.
— Тя не може да плува! Тя не може да плува и ще се удави! И Ред ще трябва да я вади от водата. Той е спасител… и си пада по нея…
Чак тогава Милдред проумя странното поведение на Лети и се засмя въпреки всичко. Веда реши, че разговорът е приключил.
— Майко, струва ми се, че вдигна много шум за нищо. Ако си купила униформите за нея — а аз не мога да си представя за кого другиго биха могли да бъдат — тогава защо да не ги носи?
Сега вече Веда малко преигра. Преднамерената й невинност накара Милдред внезапно да проумее, че дъщеря й знае истината, а това означаваше, че трябваше да съсече проблема в корен. Възможно беше Веда да е дала на Лети униформата й само за да се перчи като паун по пътя за басейна, но може и да беше сторила нещо далеч по-коварно. Милдред не реагира веднага. Седеше и се взираше във Веда и все по-силно присвиваше очи по специфичния си начин; след това взе Рей на ръце и обяви, че е време за сън. Докато я събличаше, си играеше с нея както обикновено — духаше в илиците на малката й пижамка, претърколи я на леглото и накрая духна в тила й. Но през цялото време мислеше за Веда, която не участваше в тези лудории. С крайчеца на окото си я виждаше как се кипри пред тоалетката и като че ли единствената цел на заниманието й беше да разпръсне пред себе си толкова гребени, четки и шишенца, колкото масичката можеше да побере. Не стана по-сговорчива и след като Милдред приключи с Рей и я повика в гостната, за да поговорят. Избухна и захвърли на пода една четка.
— О, боже, сега пък какво?
Когато влязоха в гостната, Милдред затвори вратата, седна на фотьойла и накара Веда да застане права пред нея.
— Защо даде на Лети униформата?
— За бога, майко, нали вече ти казах? Колко пъти да го повтарям? Няма да позволя да ме разпитваш по този начин. Лека нощ, лягам си.
Милдред я хвана за ръката и я дръпна обратно.
— Когато си дала униформата на Лети, си знаела, че е моя, нали?
— Униформата е… твоя?
Веда се престори на изненадана толкова хладнокръвно, пресметливо и нагло, че Милдред помълча малко по-дълго, отколкото правеше обикновено, когато бе ядосана. После продължи:
— Започнах работа като сервитьорка в ресторант в Холивуд.
— Като… каква?
— Като сервитьорка, както много добре знаеш.
— О, боже! О… — Милдред я ощипа по бузата, но тя се изсмя и довърши, без да й мигне окото: — … мили боже!