— Отнема година, нали?
— Да не се уплаши?
— Не, но ако няма да стане, защо изобщо да започвам?
— Отнема година, за да влезе в сила решението на съда. Но веднага щом бъде произнесено, вече нямате семейна собственост и това е всичко, за което трябва да се тревожиш.
— Ами тогава… ще се видя с него.
— Стига с това „ами“. Виж, Милдред, трябва да изчистиш този проблем. Дори да не беше тая бъркотия със законите, едва ли би рискувала да започнеш бизнес, докато си още омъжена за Бърт. Не знаеш откъде му идват парите. Може скоро да се окаже, че си се натоварила с повече сметки, кредити и задължения, отколкото можеш да си представиш. Ще си разорена още преди да си започнала. Но щом се отървеш от Бърт, всичко ще бъде наред.
— Казах, че ще се видя с него.
— Ако се притесняваш за парите — недей. Аз лично ще те представлявам в съда, а останалото е нищо работа. Но започни да действаш. Сделката е много добра и нямаш и един ден за губене.
Следващата неделя, когато децата бяха поканени на вечеря у семейство Пиърс, Милдред знаеше, че Бърт ще намине. Беше му пратила съобщение, че иска да го види и се погрижи да е сама, когато дойде. Започна да пече пайовете по-рано с надеждата, че ще приключи, докато той се появи, но беше до лактите в тесто, когато Бърт влезе в кухнята. Поинтересува се как е, тя каза, че е добре и също го попита как я кара, а той отвърна, че не може да се оплаче. След това седна и дружелюбно я наблюдаваше, докато работи. Измина известно време, преди тя да повдигне въпроса отдалече. Каза му за Образцовия дом, за свързаните с него законови изисквания, а когато се затрудняваше, цитираше Уоли. След това преглътна и заяви:
— Така че, изглежда, ще трябва да се разведем, Бърт.
Той посрещна това съобщение с много сериозно изражение и мълча дълго, преди да проговори.
— Ще трябва да си помисля.
— Да не би да имаш някакви възражения?
— Имам много възражения. На първо място, религията ми има много строги правила по въпроса.
— О!
Не можа да прикрие сарказма в гласа си. Стори й се малко прекалено да вади от ръкава си формалните отношения с Епископалната църква, особено след като религията му не беше против самия развод, доколкото тя знаеше, а против повторния брак. Но преди да му го каже, той продължи.
— И трябва да ми кажеш повече за тази сделка на Уоли Бъргън. Много повече.
— Че какво общо имаш ти с нея?
— Ти си ми съпруга, нали?
Тя се извърна бързо, бръкна в тестото и се опита да си припомни, че да спориш с Бърт е все едно да спориш с дете. Тогава го чу да казва:
— Знам може би десет пъти повече за федералните данъци от Уоли Бъргън и мога да ти кажа, че тази сделка ми звучи като пълна глупост. Всичко опира до това дали има тайно споразумение. Когато става въпрос за тайно споразумение, задължение на държавата е да представи доказателствата, а в този случай не може да има никакви доказателства, защото аз мога да свидетелствам, че такова няма.
— Бърт, не разбираш ли, че не става въпрос да доказваме нещо в съда? Става въпрос за това дали ще ми позволят да взема имота или не. Ако не получа развод — няма да ми позволят.
— Няма причина да ти откажат.
— И какво да обясня на Уоли?
— Просто го прати при мен.
Бърт се потупа по бедрата, стана и по всичко личеше, че смята разговора за приключен. Тя започна яростно да меси тестото, като се опитваше да си премълчи, но накрая каза:
— Бърт, искам развод.
— Милдред, чух всяка дума, която каза.
— И нещо повече — смятам да го получа.
— Не и ако аз не се съглася.
— Ами Маги Бидерхоф?
— Ами Уоли Бъргън?
И в най-безгрижните си дни на безполезен гост у дома Бърт никога не си бе позволявал да бъде толкова нагъл, колкото сега, но тестото влезе в употреба. Удари го право в лицето, задържа се там за малко, после се раздели и под него се откри трагично изражение на наранено достойнство. Но докато се стичаше на големи капки на пода, достойнството беше заменено със свиреп гняв. И Бърт си отвори устата. Каза, че имал приятели, които знаели какво се случва. Че вече трябвало да е разбрала, че не може да го прави на глупак. После му се наложи да отиде до мивката, за да си почисти лицето и докато махаше тестото от него, тя заговори. Натякна му, че не изкарва прехраната на семейството си и че й пречи винаги когато тя се опита да го направи. Той пробва да се върне на темата с Уоли и тя му изкрещя да замълчи. Той се съгласи да престане да говори за това, но я предупреди, че ако се опита да въвлече Маги Бидерхоф в техните отношения, ще види какво ще й се случи. Щял да се погрижи никога да не получи развод, поне не и в този щат. Тя отново се развика, че ще се разведе и че не я е грижа какво ще направи той, а той й отговори, че не се знае и си тръгна.